Ще направи ли пандемията това, което направи „Спутник“ навремето, в отношението на САЩ към Китай

Когато Съветският съюз пусна „Спутник“, първия в света изкуствен спътник, през октомври 1957 г. Вашингтон най-накрая разбра, че Съветският съюз е не само страхотен идеологически антагонист, но и технологичен и военен конкурент. „Спутник“ накратко постави Съветския съюз пред Съединените щати в решаваща технологична област с огромни последствия за способността му да общува и да води война. Дали сегашната пандемия, че се окаже „Спутник“ в отношенията между САЩ и Китай? – пише сп. Foreing affairs.

„Спутник“ промени не само начина, по който Съединените щати започнаха да виждат Съветския съюз, но и начина, по който те разбраха своите собствени приоритети. В отговор на постиженията на СССР Съединените щати започнаха да инвестират в космическите технологии и да се стремят да разберат по-добре комунистическата идеология. Университетите разшириха програмите си на руски език. В крайна сметка, три десетилетия по-късно, модернизирана американска версия на програмата „Спутник“ – Стратегическата отбранителна инициатива – беше кредитирана за принос към разпадането на Съветския съюз и края на комунизма – един вид обратен спътников ефект.

Пандемията COVID-19 е малко вероятно да се окаже „Спутник“в Китай. С бързата си и ефективна реакция на пандемията; разкриването на зависимостта на света от производството на медицински материали; и ясната глобална необходимост от икономическото ѝ възстановяване, Китай достига „зрелост“ в очите на двупартийния елит на САЩ и световната общественост. Погледът към Китай на САЩ и света никога няма да бъде същия както преди кризата.

Най-голямото предимство на китайското правителство в управлението на кризата е неговата централизация и способността му да контролира огромни ресурси. Поради тази структура отгоре надолу, Китай успя да наложи драконовски политики изключително бързо и да прехвърли активите (включително човешки активи, като лекари и медицински сестри) в областите, където те са най-необходими. Без тези мерки Китай не би могъл да постигне толкова забележителни резултати: Шанхай, град, който е с 24 милиона души, смъртта от коронавирус е двуцифрено число, а само три месеца след налагането на карантината, Ухан вече е свободен от нови случаи на инфекция град. Китай достигна своята „зрелост“ в очите на двупартийния елит на САЩ и световната общественост.

Централизираната политическа система също има уязвими места. Икономистът Сю Ченганг определи китайската система като регионално децентрализиран авторитаризъм, в който провинциалните власти имат широки правомощия, стига да ги разгърнат в преследването на целите, определени от центъра. Приоритетите на централното правителство включват максимизиране на икономическия растеж, привличане на чуждестранни инвеститори и понякога контрол на замърсяването. Системата е ефективна, като позволява на провинциалните и местните власти да преследват тези цели, като използват средствата, които знаят най-добре и считат за най-подходящи. Но централните власти възнаграждават местните въз основа на начина, по който възприемат управлението им, така че местните власти също имат стимул да крият нежелани развития.

Съдбоносният отговор на местните власти в провинция Хубей при първите случаи на COVID-19 тогава не беше аномалия, а част от колекцията на китайската система на регионално децентрализиран авторитаризъм. Провинциалните власти реагираха с колебание – и дори отказ – защото не искаха да създават впечатление за липса на контрол или за лошо управление. Те предадоха възможно най-малко информация на центъра за мистериозните инфекции, дори когато семената на пандемията бяха засети. Само когато проблемът беше твърде очевиден, за да се прикрие, истината бе оставена да се понесе нагоре по течението. В този момент централното правителство на Китай отговори с ефективност и професионализъм, което компенсира загубената позиция.

Американската политическа система реагира на вируса по начин, точно противоположен на този на Китай. Централните власти – федералното правителство на САЩ и нейните агенции – представиха картина на безпорядък и аматьорство. В първите моменти на пандемията федералното правителство отсъстваше напълно и с това закъсня с решенията си в по-малка или по-голяма степен. Китайското централно правителство отговори с ефективност и професионализъм, което компенсира загубената позиция.

Когато федералното правителство на САЩ изчезна, консумирано от безсмислени пресконференции, държавата пое управлението на кризата. По този начин те демонстрираха силата и устойчивостта на федерализма, който за разлика от „регионално децентрализирания авторитаризъм“ прехвърля реалните правомощия на държавите, дори когато те могат да противоречат на федералните приоритети. Различните държави приеха мерки за социално дистанциране, „затвориха се“, подсилиха здравеопазването си, закупиха лични предпазни средства за лекари и медицински сестри и разработиха свои собствени режими на тестване и проследяване на контакти. Някои взеха тези мерки дори срещу съветите или графика, издадени от федералното правителство.

Дали устойчивостта на американския федерализъм сама може да преодолее пандемията – или сборът от подходите и приоритетите сред различните щати ще допринесе за нейното продължаване – остава да видим. Характерът на заразата е такъв, че в интегрирана страна като САЩ, най-добрите усилия на една държава могат да бъдат подкопани от лоши решения или безотговорно поведение в съседство. Много хора ще пренебрегнат произхода на кризата и ще сравнят китайския отговор благоприятно с американския.

Светът внимателно наблюдава как две системи – политически и либерален капитализъм, децентрализиран авторитаризъм и федерализъм – реагират на идентична криза. Много хора не обръщат внимание на кризата и ще приравнят китайския отпор наравно с американския. В края на краищата Китай се връща към нормален живот, с което предизвиква завист и копнеж: компаниите отново работят, отворени магазини за продажба, спокойни патрони на Starbucks бавно отпиват кафето си.

Засега политическият капитализъм печели. Но моментът на „Спутник“ за Съветския съюз се оказа мимолетен и така може да бъде и за Китай, ако другата страна реши да се възползва от своите значителни предимства, като гъвкавост при вземане на решения, отчетност на местните власти и прозрачност. Ползата от последното се отразява, например, във факта, че американците имат достъп до няколко алтернативни начина за отчитане на жертвите, докато в Китай е само едни и със съмнителна достоверност. Тези предимства на САЩ тясно съответстват на различията във вътрешната организация на двете страни, а именно дали държавните или провинциалните правомощия се предоставят от центъра или естествено принадлежат към второстепенните административни единици. А тази разлика от своя страна произтича от определянето на характеристиките на политическия срещу либералния капитализъм. Състезанието между САЩ и Китай.

––––––––––––––––

БРАНКО МИЛАНОВИЧ е роден през 1953 г. в Белград, СР Сърбия, сръбско-американски икономист, старши-научен сътрурник в Стоун център по социално-икономическо неравенство в аспирантурата на CUNY и дългогодишен професор в Лондонското училище по икономика.