В печата днес: Кой ще плаща на болниците, лекували Ковид-19, с най-малко сестри в ЕС сме, издирване за COVID-19 за сметка на пациентския джоб
„Държавните болници, които изнасят цялата тежест на националната епидемия и световната пандемия, са най-ощетени. Един болен струва до 4-5 до 10 пъти повече от това, което плаща касата“, пише „Монитор“, цитирайки депутата от ВМРО д-р Калин Поповски. „Клинична пътека е 618 лв., както е за обикновения грип, а най-евтиният пациент обаче струва двойно – 1200 лв. Най-скъпият е 6749 лв.“ казва д-р Поповски, привеждайки пример от Университетска болница – Плевен. „Трябва да помислим бързо занапред какви финансови средства трябва да насочи Здравната каса и Министерство на здравеопазването към големите държавни болници, които поемат тежестта”, заяви д-р Поповски и допълни, че средства може да се търсят и от допълнителен фонд от националния бюджет. „Тези пари трябва да дойдат отнякъде, а не да бъдат на гърба на обикновения здравен служител. Болниците са търговски дружества и в един момент ще трябва да намалят заплатите на персонала, няма да издържат.”, казва д-р Поповски, цитиран от в-к „Монитор“.
„Болници издирват COVID-19 за сметка на пациентския джоб“ , е заглавие на в-к „Сега“. Доста болници са предприели своеобразно „масово тестване” за коронавирус, като пробите се плащат от самите хора. При приемането от всеки новопостъпил се изисква да направи тест на място, или да представи скорошен резултат от други лаборатории. От една страна решението е добро, защото носителите се изолират при лечението. Но от друга възниква въпросът редно ли е всичко това да става за сметка на пациентите, след като те постъпват без никаква връзка с вируса. Цените на различните места варират, но най-надеждният тест – PCR, коства не малко пари: средно над 100 лв. Бързите проби пък са на стойност 30-40 лв.
„Лекари обясниха, че здравната каса поема само PCR-тестове в рамките на лечение. PCR при здрави хора и бързи тестове не са в обхвата на пътеката. Така излиза, че касата не финансира изследвания с цел превенция“, пише в-к „Сега“.
„В Световния ден на медицинските сестри Евростат представи данни, според които България е страната с най-малко такива специалисти в ЕС“, информира в-к „Дума“. Средно за Съюза делът на медицинските сестри и акушерките в общата работна сила е 2,2%, докато у нас е наполовина – 1,1%. Последните данни на НЦОЗА са за 2018 г., когато медицинските сестри в страната са 30 589, акушерките – 3155, а лекарите са 29 667. В 11 от 27-те страни в ЕС делът на сестрите и акушерките е нисък – 1,5%, като след България на дъното са Латвия и Люксембург с по 1,2%.
