Терминът „социална изолация“ отвращава – не приемам прилагането ѝ

„Лично аз не бих препоръчал на никого социална изолация. Този термин отвращава. Поголовното му използване и налагането му като норма е нещо, което не приемам.“ Този коментар направи пред „Хоризонт“ проф. Доброслав Кюркчиев – началник на Лабораторията по клинична имунология в столичната болница „Св. Иван Рилски“.

„По принцип коронавирусите изсъхват на пряка слънчева светлина и високи температури. Така че повишаването на температурите най-малко ще забави най-вероятно разпространението на инфекцията. Това, което аз бих посъветвал: мерки с повишено внимание да взимат уязвимите контингенти – възрастните хора с хронични заболявания, за които тази инфекция може да бъде фатална.“

 Последните изследвания сочат, че пациентите с автоимунни заболявания не са сред рисковите групи за заразяване с коронавирус, заяви проф. Кюркчиев.

В началото на май бе отбелязан Световният ден за борба с болестта на Бехтерев. В България от това автоимунно заболяване са засегнати около 30 000 души. В късната си фаза болестта води до сериозни гръбначни изкривявания и инвалидизиране. С наличната съвременна терапия обаче тези последици могат да се забавят с десетилетия, дори и да бъдат избегнати. 

Страната ни е сред първите 14 страни в света, въвели нов, революционен подход в изследването на автоимунните заболявания, а лабораторията на проф. Доброслав Кюркчиев използва най-съвременната методика за изследване на автоимунните заболявания.  

Диагностиката на болестта на Бехтерев е до голяма степен диагностика на изключване, поясни в интервю за „Хоризонт“ проф. Кюркчиев. „Когато хората чуят болки в ставите, всичко това го свързват с думата артрит. Истината е, че артритите са много видове. Нашата роля като имунолози е да установим за какъв вид ставно засягане става дума, тоест първоначално ние трябва да отхвърлим доста други възможности.“

При болестта на Бехтерев променен имунологичен показател се открива при 95 на сто от пациентите. Той е много важен, защото е свързан с начина на образуване на автоимунната атака срещу собствените структури – гръбнака, големите стави, сухожилията, очите, а понякога и сърцето, посочи имунологът.

Диагностицирането на това заболяване се прави не толкова чрез имунологични методи, то е в сферата на ревматолозите, имунолозите имат само помощна роля, уточни Доброслав Кюркчиев.

До голяма степен склонността към това заболяване е генетично обусловена. Скрининг няма поради факта, че горе-долу около половин процент от популяцията е засегната от него, то не е от най-честите, допълни специалистът.

„Първоначално картинката може да е много неспецифична, но класиката са болки в големите стави – в кръста, в гърба, в тазобедрените стави, също така очни прояви – очите се засягат понякога. Това е едно от автоимунните заболявания, които се свързват предимно с мъжкия пол. Това не означава, че жените не боледуват.“

При наличие на симптоми като гореизброените хората трябва да се обърнат най-напред към ортопед и ревматолог, съветва проф. Кюркчиев.