Как премълчаните истини биха повлияли хода на пандемията?

Преди броени дни китайските власти признаха, че данните за броя на смъртните случаи в Ухан, където е регистрирано първото огнище на COVID-19, са непълни. Жертвите на коронавирусната инфекция са с 40 % повече от изнесените по-рано. Освен това възникнаха въпроси във връзка с произхода на вируса. В тази връзка световната общност повдига разумен въпрос: какво друго не се обсъжда в Пекин и можем ли сега да вярваме, че китайските експерти са казали истината за коронавируса? Как премълчаните истини биха повлияли хода на пандемията?

„Нека не бъдем толкова наивни и да казваме, че са се справили много по-добре с това. Явно има неща, за които ние не знаем нищо“, каза френският президент Еманюел Макрон, обсъждайки китайската стратегия за борба с коронавируса.

И има право. Доверието в статистиката на Пекин се разклати. Оказа се, че в Ухан, където първоначално бе регистрирано огнището на коронавирус, заразените са един и половина пъти повече, отколкото се съобщава по-рано, а 1290 починали не са били регистрирани. Грешката беше обяснена с факта, че в ранните етапи епидемията лекарите все още не са били преодолели първоначалния стрес.

Разбра се и друго – броят на асимптоматичните носители на коронавируса не е изяснен. Проучванията в Китай през последните седмици показват, че повечето хора със заболяването понасят болестта без видими симптоми. Само 19 % от заразените (1,2 хиляди от повече от 6 хиляди, участващи в проучването) проявяват симптоми и могат да предават вируса на околоните в продължение на около четири седмици.

За лекарите не е новина, че повечето заразени хора прекарват заболяването безсимптомно. Сингапурските изследователи съобяават за 50-70 % асимптоматичните носители, руските власти съобщават за 45-50 %.

„Наистина ли вярвате в толкова голяма страна като Китай, може точно да се определи броят на заболеите броят на починалите? Наистина ли някой вярва в това?” – пита президентът на САЩ Доналд Тръмп, имайки предвид официалните данни – 3,3 хиляди смъртни случая в целия Китай.

Американското разузнаване от своя страна съобщи, че Китай занижава статистиката. В същото време телевизионният канал FOX News разказа с цялата си сериозност, че доскоро имаше само една теория на конспирацията, свързана с първия човек, заразен с SARS-CoV-2 и в нещ се твърдеше, че е работил в Института по вирусология на Ухан, но нещо се е объркало по време на научни експерименти, т.е. и пандемия е резултат от теч. В един момент един от служителите, работели със вируса по прилепите, се заразява, а след това заразява останалите.

Китай отговори твърдо – твърденията за китайския произход на вируса нямат фактическа основа и в глобална пандемия е важно да не използваме заплахата за политически цели, а да се събираме срещу нея. Пекин също изтъкна, че страната се държи коректно и прави статистиката си прозрачна за останалия свят. 

Доверявайки се на китайската информация, много страни се опитват да следват примера на страната и да се справят с нейните методи.

Марк Хейуърд от университета в Тексас социолог и специалист по статистика на смъртността заяви, че официалните данни на САЩ са само върхът на айсберга. Според него с подобряването на тестването и събирането на данни вероятно ще бъде разкрита истината за това колко живота всъщност е претендирала пандемията. Сега, например, не всички региони на САЩ отчитат пациенти, които не са хоспитализирани и са починали у дома.

Активността на политическите лидери в Европа и Америка, извън опитите за защита на населението на съответните страни, поражда и други въпроси – защо в условията на пандемия, която китайският посланик в Русия Джан Ханхуй нарича „война на вируса срещу хората“ и призовава за обединение, все повече се говори за вина и виновни, включват се разузнавателни служби, оказва се натиск срещу СЗО, а с това и върху възможностите за световен диалог (защото заплахата на САЩ за спиране на финансирането е точно това), размахва се пръст, вместо да се търсят разумни алтернативи за спасение на света от болестта? Дали последните изявления на американският президент Доналд Тръпм не са нищо повече от начин за извлизане на икономически облаги под формата на обещетение от страна на Китай? Ако се обърнем към историята, ще видим, че САЩ винаги са излизали от икономическите си кризи с война, а пандемията си е война…

През последните три седмици САЩ разшириха периметъра си на недоверие, като към Китай и СЗО, обвинени в необективност и укриване на статистически данни, прибавиха и имената на Русия, Иран и КНДР.

Усърдието на страни като Франция и САЩ, които са доставили оборудването на лабораторията в Ухан и са обучавали и консултирали специлистите в нея (да не забравяме, че лабораторията се финансира в значителна степен от фондация „джордж Сорос“, която се ползва с най-малкото противоречива популярност) в търсене на виновен, се раминава с чисто човешките усилия за взаимопомощ и спасение.

Въпреки всичко, оптимистите виждат в пандемията потенциала за глобално обединение, за което призива и китайския посланик. Достатъчно е обаче само един участник в това крехко единство да направи грешка и борбата в лагера на съмишленици да се възобнови с нова сила и с използването на всякакви трикове. Времето и науката са тези, ще изяснят всички тайни и намерения. 

Но едно е ясно отсега – ще спечелят тези, които не са скрули нищо от самото начало.