Проф. Ал. Маслов: Лабораторията в Ухан, биологичните оръжия и приятелството между Русия и Поднебесната империя

„Русия трябва да „разбере“ властите в Китай, какви тайни пази в себе си лабораторията в Ухан и от кого целият свят очаква предложения как да се излезе от пандемията на коронавируса, която унищожава икономиката на страните„, споделя Алексей Маслов пред „Научная Россия“.

Алексей Александрович Маслов е руски учен, изпълняващ длъжността директор на Института на Далечния Изток на Руската академия на науките, професор, специалист в областта на духовните и културни традиции на китайската цивилизация, водещ седмичната програма „Ориенталска кутия” на радиостанция Vesti-FM. 

– Можем ли да кажем, че Китай най-накрая е победил пандемията на коронавирус? Или трябва да очакваме допълнителни огнища на болестта?

– Мисля, че в Китай всичко не е както изглежда. Това е стандартна история.

Винаги анализираме тази държава и нейните граждани от гледна точка на европейското или западното съзнание – няма значение за политиката, икономиката, социалната сфера. Същият принцип важи и за ситуацията с пандемията на коронавирус.

Формално да. Китай победи епидемията, срещу която се бори от началото на януари. На 23 януари град Ухан е блокиран, а в началото на април е деблокиран. Разбира се, този завършек бе и много символичен – лекарите публично откъснаха маските си, което също е много важно.

Си Дзинпин лично дойде в Ухан и демонстрира, че градът е победил ужасна инфекция и сега е в безопасност.

Но трябва да разберем, че Поднебесната империя, както казах, е подредена малко по-различно. Китай много ясно свързва победата над коронавирусната епидемия с общата победа на цялата страна.

Не лекарите победиха епидемията, въпреки че те, разбира се, бяха истински герои и се бориха до последно. Системата, която Китай насърчава от десетилетия, спечели. Или поне през последните 40 години. Оказа се, че системата работи перфектно в тази ситуация.

Възможна ли е втора вълна? Да, разбира се. В Китай не крият тази информация, но дори активно я съобщават. Вижте обаче как я поднасят – втората вълна идва от други страни, следователно – ние не сме виновни за всичко това, а чужденците или китайците, които например останаха за Нова година в Италия или Испания. Те се връщат и носят нови вируси със себе си. В интернет, в социалните мрежи, има много дебати относно потока от Русия – китайците казват, че техните граждани, които са се завърнали от Хабаровск или Владивосток, са основните носители на вируса.

По този повод китайският посланик в Русия се изказа доста грубо, като каза, че това са хора без глави на раменете си, които сами по себе си не спазват карантина, не се проверяват от лекари и не спазват мерките за сигурност.

Официално Китай заема много конструктивна позиция, но хората остават хора – винаги трябва да им се казва, че не ние сме виновни ние, а някой отвън.

– Смята се, че Китай победи епидемията, защото спаси хората, а не икономиката на страната …

– Да, съществува такова мнение. Китай, както винаги, действа по свой начин. Нека видим какво направи в тази ситуация.

Китай нямаше голям избор – или да позволи на вируса да се развива тихомълком – е, някой ще умре, но хора много, едва ли ще избухне скандал, да, и икономиката няма да страда много; или наистина да вземе и едновременно да пусне „желязната завеса“ над цялата страна. По този начин, лишавайки маса хора от работа, след това наливайки огромни суми пари в икономиката на страната, за да подкрепи гражданите, но в същото време, за да предотврати разпространението на вируса.

„Когато Китай въведе икономиката в стагнация – по това време поне 25% от индустрията в страната спря, а почти 80% в Ухан – той вече знаеше как да изведе страната от тази икономическа криза.“

Виждаме, че Китай избра втория вариант. Според мен китайците въвеждоха икономиката на страна в криза, така както лекарите въвеждат пациента в изкуствена кома, така че пациентът да има сили да излезе от нея след това.

Като цяло геният на Китай се състои не във факта, че властите спасиха икономиката или хората, а в това, че те действаха според плана, пресмятайки колко пари ще са необходими за реанимация на страната и колко бързо ще се разпространи коронавирусът.

Китай спаси не само населението и икономиката, но на първо място имиджа си пред целия свят.  

Китай е първата и досега единствената страна, излязла от пика на коронавируса и същевременно поддържаща в значителна степен своята икономика. Вместо катастрофално да падне от върха на свръхразвита сила до нивото на „токсична“ и опасна страна, той внезапно повиши имиджа си и излезе победител от ситуацията. Въпреки че може би има и други страни, които ако не са „победили“, то поне не са и загубили ситуацията.

Китай се оказа единствената страна, която предложи на света цялостна система от мерки за спасяване на икономиката и дори набор от някои глобални тенденции и идеи. Всички чакаха това от САЩ, но засега САЩ се заети сами със себе си.

Парадоксът е, че изведнъж, поради общата криза, Китай се превърна в още по-влиятелна страна, отколкото преди коронавируса. Работата е там, че в Китай всички механизми не работят така, както ни се струва. Аз често казвам, че историк в областта на китайските традиции разбира повече от политолог, защото историкът е наясно с логиката на развитие на тази страна.

В ситуацията с пандемията на коронавирус, Китай отново показа парадоксалната си логика.

– От няколко месеца се разпространяват слухове, че Covid -19 е био-оръжие. Какво мислите за това?

– Мисля, че всичко тук не е в реалността, а в особеностите на възприемането на тази реалност от човешкото мислене.

Като цяло за много хора е много важно да видят своя враг – и да имат неговото специфично въплъщение – това може да бъде Китай, САЩ, други държави или транснационални корпорации. Човек иска да прехвърли цялата отговорност за случилото се на някой друг.

На въпроса дали коронавирусът е биологично оръжие, само учените могат да кажат, и то след много дълго проучване. Интересна подробност – днес всички дават отговор на този неотложен въпрос, с изключение на онези, които наистина трябва да отговорят. Не разбирам от вирусология, въпреки че четох много специализирана литература, не мога да дам правилното структурно и количествено изчисление по тази тема.

Ужасът е, че днес коронавирусът и неговият произход са основа за слуховете. Мисля, че ситуацията е много по-сложна.

Първото нещо, което трябваше да ни предупреди, беше не само Китай, но и САЩ, Франция и други страни, които постоянно експериментират с различни вируси и различни вирусологични култури. Очевидно тези експерименти могат да доведат до най-неочаквани последици.

„Дори публикувах малка статия за лабораторията в Ухан, на която всички приписват произхода на Covid-19. Твърди се, че в нея, според американците, са започнали експерименти върху този щам на коронавирус. Китайците създават тази лаборатория заедно с най-голямата френска фармакологична корпорация. Френските учени бяха тези, които предадоха методиката, дадоха парите, оборудването, обучаваха персонала. След това имаше много съвместни колаборации между китайските служители на тази лаборатория с французите и други – американците – САЩ също оставиха своя отпечатък там.“

По мое мнение група учени се занимаваха с доста опасни експерименти и е възможно в един момент те да са излезли извън контрола им. Как се случи това и дали изобщо се случи – не знаем. Кой може да даде отговор?

Най-вероятно комисията на СЗО, която е трябвало да проведе проучването. Доналд Тръмп обаче направи всичко възможно да дискредитира СЗО и да лиши света от общи дискусионни механизми. Знаете ли, тук е думата на американците срещу думата на китайците, думата на италианците срещу думата на французите …

„Полученият хаос в крайна сметка показва поразително нещо – ние не контролираме света, който създаваме. Това е най-лошото нещо, което може да се случи.“

Моля, обърнете внимание, че ситуацията не се развива според сценария на филмите, който сме гледали – луд учен създава нещо, но добър герой го унищожава. Ние не виждаме кой е „лудият” учен тук и няма герой, който днес би могъл да предотврати катастрофата. Така че хаосът в света е много по-опасен от присъствието на опасен враг.

– Китайските лекари тестваха лекарството „Триазавирин“, разработено от уралски учени. Освен това китайците бяха готови да направят всичко възможно, за да помогнат на Русия в ситуацията с Covid -19. Според вас, предвид колосалната взаимопомощ на двете страни в трудна ситуация, Китай и Русия са принципно съюзници или просто спътници?

– Може би това е най-интересният въпрос на нашето време – доколко Русия е най-големият приятелски партньор на Китай.

Разбира се, САЩ и Япония имат по-наситени търговски отношения с Китай, но очевидно е, че никоя друга голяма държава няма толкова топли отношения като Китай с Русия. 

Най-важното нещо, което Русия успя да поддържа в тясно приятелство с Китай, е нейната независимост. Китай обича и знае как да бъде приятел – той се учи на това през последните няколко хиляди години. Той се учи по такъв начин, страните, с които Китай е приятел, постепенно преминаха под неговия „чадър“. Китай винаги е готов да предостави подкрепа – има положително отношение към съюзните страни – редовно ги финансира, но в замяна, разбира се, изисква лоялност и по този начин се предпазва от рискове.

Малко вероятно е Китай да инвестира в страни, които не му показват лоялност. И тук винаги има избор между тяхната национална независимост, насищане на икономиката с китайски ресурси или, уви, ограничаването на тяхната независимост. Това е много труден избор.

Русия успя да поддържа разумен баланс, дори като вземе предвид факта, че руската икономика е почти десет пъти по-малка в сравнение с китайската. И все още има военен фактор, фактор за международно влияние, други аспекти …

Струва ми се, че в сегашния период на време интересите на Русия и Китай съвпадат, ако не напълно, то с 80 процента. Всички страни сега имат голяма загриженост за случващото се в света – опитват се да премахнат и Русия, и Китай от политическата карта, като сериозни фигури на международната арена.

В същото време Русия не контролира финансовата банкова система, която се е развила в света, не контролира глобалните търговски потоци – това е грижа повече на Китай, отколкото за Русия, но въпреки това за нашата страна е важно. И двете страни искат да получат своето парче от света и активно се движат в тази посока.

„Не е нужно да имаме илюзии, че светът, дори след коронавирус и икономическа стагнация, ще се промени и „последните ще станат първият“. “Не, не.“

Понякога експертите сравняват подобни тенденции с влиянието на планетата и кометата една върху друга. Когато кометата в даден момент минава покрай планета, тогава тя влияе върху нея чрез гравитационна си маса. И планетата може да се отклони от траекторията си за известно време, но след това, но след това всеки продължава да се движи по своята траектория. Мисля, че това взаимно влияние ще се продължи да се проявява дълго време.

Всичко ще остане същото – ще продължи същата борба, същите международни конфронтации. Вероятно те ще се увеличат още повече. Най-важното е, че Русия и Китай ще продължат да търсят modus vivendi. Русия никога няма да стане част от китайския Pax Sinica, а Китай е малко вероятно да се присъедини към ЕАЕУ, което до голяма степен се поддържа от Русия. Затова ще трябва да търсим, без излишно вълнение и суетене, нов modus vivendi, който досега взаимно признаваме. Бъдещето зависи от това, какви предложения ще отправи Русия към Китай и колко мощна ще бъде руската икономика, за да може да играе напълно независимо.

– Ще могат ли китайците отново да бъдат активни туристи? А обменът между специалисти и студенти между Русия и Китай ще остане на същото ниво?

– Това са два различни проблема. Потокът туристи от Китай ще се възобнови веднага щом границите се отворят, въпреки отношението на света към – някои ги смята за твърде шумни, а някои смятат, че разпространяват коронавирус. Всичко това е само субективно мнение.

Но целта е ясна : китайските туристи отново да изпълнят бутиците и големите магазини. Да увеличават продажбите в страните, да помогнат за установяване на бизнес, следователно всичто това ще ги извини.

Ако говорим за обмен на специалисти и студенти, тогава това е по-сложна ситуация. По принцип всички заявления за студенти в университетите трябва да бъдат попълнени и изпратени до април, така че през септември студентите да могат лесно да отидат или да дойдат да учат в държавата. Виждаме обаче, че тази година много световни университети са отложили приема досега. Разбира се, обменът, както от специалисти, така и от студенти, ще бъде временно спрян.

Знам, че много руски колеги, които преподават в Китай, са получавали известия, че досега връщането им в страната се забавя. Това, разбира се, е лошо, но има за какво да се замислим.

Например, между Московския държавен университет-PPI в Шенжен съществива електронна връзка, изпълнена по руска инициатива, която дава възможност да се четат лекции онлайн. Дълго време не можахме да създадем такъв университет и дойдохме на китайския пазар по-късно от много други образователни лидери.

Парадоксът е, че в Китай има почти 90% от чуждестранните или съвместни университети – американски, немски, френски. По някаква причина това не беше само руски, въпреки че Русия е един от най-близките партньори на Китай.

„Малко хора знаят, че между Шенжен и Московския държавен университет съществува оптична връзка, която ви позволява директно да изнасяте лекции и да изучавате онлайн. Вярно е, че не много руски преподаватели са готови да работят наистина онлайн всеки ден. И ние не използваме напълно тези технологии.“

Всичко зависи до голяма степен от човешката психология. Трябва да разберем, че ако Китай наистина премине онлайн, руските учители трябва да се адаптират към това – да излязат с нови курсове, нови онлайн програми. Ясно е, че един час и половина онлайн лекция никой от разумните хора не може да издържи – трябва да има различна стъпка. Когато хората се научат да предават информация по различен начин, да показват други снимки, да записват 15-минутни видеоклипове – това по принцип ще бъде различен вид научен и образователен обмен между Русия и Китай.

– Смята се, че китайците живеят в миналото и в бъдещето. Това отношение помага да се стабилизира обществото към големи стратегически и исторически постижения. Според вас може ли Китай в близко бъдеще да стане световен лидер не само в икономическия сектор, но и в политическия?

– Знаете ли, често на всички изглежда, че Китай има някаква идея или тайна, която трябва да бъде решена. Казват, че китайците имат супермислене, което е непонятно за нас, но видите ли, ние ще го разшифроваме. Често чета статии, в които чрез триграмите и хексаграмите на I Ching хората се опитват да разберат какво мислят съвременните китайци – всичко това не е нищо повече от вълнуваща културна трагедия.

„Китай е силен в това, че не планира под формата, в която сме свикнали да го разбираме. Разбира се, Държавният комитет за развитие и реформи на КНР или Държавният съвет имат свои собствени планове за развитие, но няма група хора, които биха планирали например“, както ние поеме целия свят. „Това е просто невероятно.“

Факт е, че Китай постоянно решава малки, но специфични задачи – да увеличи нивото на провинциалната икономика до определен обем или да отвори малък търговски център, например, на някаква улица в Екатеринбург. Милиони хора, които решават малки проблеми – движат, като мравки, цялата цивилизация напред.

Китай няма и друг аспект, който присъства в европейското съзнание – страданието за малоценност на своята култура. От това постоянно страда европейското или руското мислене. Трудно е да си представим, че китайците ще напишат книгата „Залезът на Китай“ – това просто няма да бъде прието от китайското общество. Китай смята, че е необходимо да се събере всичко в една касичка – всиако, което се случи със цивилизацията, и всичко в крайна сметка ще бъде успешно.

Някакъв временен пад, какъвто е бил през XIX – средата на XX век – това е нормална ситуация. Китай са го превземали от варвари, той е бил под чуждо влияние, но винаги се е възстановява. За тях е важен крайният резултат.

В тази връзка трябва да разберем, че увереността в успеха на нашата цивилизация е важен компонент от движението на Китай напред.

Сега има утвърдени китайски супер технологии. Например телемедицина, която се рекламира активно от супер платформи. Те от своя страна получиха подкрепата на гиганти като Alibaba, Tencent (Tencent – компанията, която е собственик на китайския пратеник WeChat) и посещенията на тези платформи, точно през периода на коронавируса, нараснаха с повече от милиард души на месец.

„Китай демонстрира едно много интересно нещо – готов е да работи в съвсем различна информационна цивилизация.“

Не става въпрос само за млади хора, студенти, някои напреднали учители, но и за възрастни хора, които са много добре приспособени към съвременните реалности. Те имаха караоке партита, а онлайн дискотеката в Шанхай, която се провеждаше на всеки три дни, привлича огромен брой хора. Китайците наистина я харесаха. Видяхме, че Китай е изграден технологично по съвсем различен начин, което му осигурява пробив в света.

Нека ви дам пример за невероятно явление, на което не обръщахме внимание преди. Много китайски компании, по времето, когато китайската икономика беше „на пауза” поради заплахата от коронавирус, не изпитваха финансови затруднения, като в Русия, а вместо това се замогнаха, защото веднага намериха своята ниша.

Някои започнаха да провеждат онлайн уроци за ученици, някои създадоха платформа за училищата, някои затвориха ресторантите си и започнаха да доставят храна и да използват помещенията като склад за готови продукти. Други създадоха стартъпи за разработване на нови дънни платки за компютри. По принцип хората имаха много време и започнаха да правят бизнес. Този вид свръх, които печелят повече онлайн, доби фантастични размери. Китайците се състезаваха помежду си, кой по-първоначално може да излезе от трудна ситуация – това е съвсем различен тип мислене.

Предприемаческата „жилка“ на китайците по принцип работи по този начин и държавата може да я стимулира, да компенсира нещо, но „жилката“ е или там, или не. Оказа се, че в Китай е така.

Тук има много компоненти – историческо самосъзнание, предприемаческо мислене и най-важното – осъзнаването, че няма и не може да бъде крах на Китай.

– В ситуацията на пандемията на коронавирус, кой от кого трябва да се учи? И най-важното – какво?

– Тук е необходимо да се наблюдава всичко, но просто да се възприеме това е малко вероятно.

Вижте как китайското правителство в продължение на десетилетия формира много важна връзка – доверието между правителството и народа. В крайна сметка защо не започнаха масови митинги в Китай, когато затвориха бизнеса, когато всичко изглеждаше да се срине и икономиката спря?

Това не се случи, защото народът се довери на правителството, което в продължение на четиридесет години не го измами, а увеличи доходите му, въведе китайската пенсионна система на социални гаранции – тоест правителството изпълни задълженията си. В отговор тя поиска абсолютно подчинение и спазване на определени морални стандарти. Това е чисто конфуцианско общество, в което хората разбират правилата на играта. Китайците не са толкова „мълчаливи“ – имаше много критики към местните власти, но като цяло доверието в системата остана. Трябва да разберем как Китай изгради доверие в системата.

„Има такъв важен момент като напълно различната реакция на обществото към системата за социално оценяване, когато всеки човек се оценява чрез точки на положителни и отрицателни действия. Китайците казват, че това не е лошо – редовно плащам данъци, не нарушавам законите и трябва да получавам някакъв вид тогава морална компенсация.“

От друга страна, когато Русия започне да обсъжда подобна система, те говорят за „дигитален концентрационен лагер“. Така ние имаме съвсем различен подход към проблема.

Вярвам, че трябва внимателно да наблюдаваме реакциите на други социални системи, но директно да научим от други народи нещо е много трудно, защото нашето мислене и цивилизация са подредени по различен начин.  

Интервю на Евгений Сахно