Сифилистът от Колумб до днес

Първата епидемия от сифилис в Европа се разгръща в началото на XV и XVI век. По това време човечеството е познавало много неизлечими и тежки инфекциозни болести. Въпреки това новата болест успява да изиграе огромна роля върху хората и да напише своя, отделна глава в историята на медицината и изобщо. Тя е болест както на простолюдието, така и на кралете. Лечение ѝ се свързва с прилагането на варварски методи и Нобелови награди. И въпреки, че днес е добре контролирано заболяване, уроците на историята не бива да бъдат забравяни.

Откъде идва сифилисът?

Старите имена на сифилиса изобилстват от географски имена. Сифилис винаги е бил срамна болест, стигма, следователно във всяка страна, където се е появял, за това са обвинявали враговете или съседите си. Жителите на днешна Италия, Германия и Великобритания са нарекли сифилиса „френска болест“, французите го наричат „неаполитанска болест“, едно от старите руски имена, наречича болестта „полска болест“ (в „Домострой“ се появява като „френчага“), поляците го наричат „германската болест“. Датчани, португалци и жители на северна Африка – „кастилска „или“ испанска“ болест. Междурелигиозното напрежение също се отразява в имената на болестта: турците го нарекли „християнската болест“, в Северна Индия мюсюлманите и индусите се обвиняват взаимно, но всиаки заедно са били сигурни, че болестта идва от европейците. Науката обаче показва, че сифилисът е американска болест, която не е позната в Европа, преди експедицията на Колумб.

Според хипотезата  конквистадорите на Колумб, които се завърнали от Новия свят през 1493 г., донесли сифилиса в Стария свят. Това се потвърждава от документи, записи на Фернандес де Овиедо и Руй Диас де Исла, двама испански лекари, които присъстват при пристигането на Колумб. Де Исла, който по-късно посещава Новия свят, твърди, че Америка познава неизвестна за Европа болест и има начини да я лекува.

Опити за опровержение на теорията за американския произход на заболяването винаги са съществували. Често лезиите по костите, които археолозите откриват в Стария свят, се „нарочват“ за сифилистични, се оказва, че са от различно естество или не са достатъчно стари. В света има по-малко от 20 костни фрагмента с потвърдени сифилитични лезии, по-стари от датата на връщане на Колумб, и те са поставени под съмнение. В Новия свят няма проблеми с доказателства за предколумбовски сифилис, някои „сифилитични находки“ са на няколко хиляди години.

Привържениците на предколумбовите хипотези твърдят, че доказателства за трепонемални заболявания (те включват пинта, фрамбезия и два вида сифилис) се изтриват, защото често се бъркат с проказата. Предполага се, че бледата трепонема (Treponema pallidum – причинителят на сифилиса) произлиза от причинителя на фрамбезия, променен под влияние на ниските температури в Стария свят приблизително 3000 г. пр.н.е. Заболяването се разпространява в целия свят през 15 век. Според унитарната хипотеза и двата вида сифилис (ендемичен и сексуален), пинта и фрамбезия се причиняват от един микроореганизъм, свойствата на който варират в зависимост от околната среда – адаптивен отговор на бледата спирохета. Грубо казано, когато хората започнаха да мият ръцете си, тя премина към сексуално предаване.

Какво става със сифилиса след това?

Френският крал Карл VII пристигнал в Италия с армия от 25 000 души година след завръщането на Колумб. Година по-късно, по време на битката за Форново, италианските лекари за първи път обърнали внимание на болестта на френските войници: те имали гнойни везикули по кожата си, по-страшни, отколкото при проказата, болестта била фатална и се предавала чрез сексуален контакт. Войниците и от двете страни били наемници, събрани от цяла Европа, войната продължавала 30 години, а проституцията и изнасилването помогнали за разпространението на болестта, която легионерите след това донесли в домовете си. Интерсно е, че тогава болестта протичала много по-остро и по-тежко, отколкото сега и смъртните случаи били по-чести. Това също идва да подкрепи „колумбовата“ теория за сифилиса: трепонемата е нова през онези години за имунитета на европейците. Болестта бързо стигна до Русия, вече до 1499 г., заобикаляйки територията на Великото литовско херцогство и днешна Украйна.

Много исторически хроники от онова време обвиняват евреите за разпространението на сифилис. През 1492 г. е издаден указ за изгонването на евреи, които не приемат католицизма от испански територии. 200 000 евреи се отправиха към Северна Африка и Южна Европа. Някои временно се заселила в околностите на Рим, където около 30 000 умират от сифилис. Въпреки факта, че самите евреи не са допуснани в Рим, болестта прониква в града и може би „изчаква“ французите там.

Било е бурното време на 1490. Лекували са с каквото могат.

Дилемата била: да се лекува или изобщо да не се лекува сифилиса, защото такова Божие наказание не се дава без причина. Прогресивните лекари се са на мнение, че трябва да се лекуват всички пациенти без предразсъдъци. Естествено, първите начини на лечение на сифилис са не твърде неефективни и предизвиквало много нежелани реакции. Ще изброим някои, при това без да избираме най-жестоките.

Като се има предвид, че болестта е свързана с „откриването на Америка“, лечението включвало растения, донесени от Новия свят: дървото guaiac (Guaiacum Officinale) и върбата. Смятало се, че тяхното диуретично, слабително и потогонно действие пречиства кръвта. Същото се очаквало и от живака. Един от водещите привърженици на лечението с живак е самият Парацелс, който смятал „тревите“ за безполезни. Сред противниците на Парацелс е бившият свещеник Улрих фон Хутен, който описа симптомите на отравяне с живак със собствен пример. Страничните ефекти от живака били ужасни: увреждане на нервите, бъбречна недостатъчност, загуба на зъби и други. Ето едно от описанията на лечебните процедури:

„Пациентът е изолиран в запушена стая и разтриван с живачен мехлем няколко пъти на ден. Масажът беше извършен близо до огъня, където страдащите след това бяха оставени да се потят. Тази процедура продължи от седмица до месец или повече и се повтори при необходимост. Витриол и арсен също бяха използвани, но ползите от тях бяха поставени под въпрос. “

Превантивни мерки под формата на закриване на бардаци и обществени бани били налагани по целия свят, но липсата на последователност и ефективно лечение ги направило неефективни. Друга идея за профилактика на сифилис била използването на презервативи, които са измислени специално за тази цел.

Преди появята на антибиотиците, лечението на сифилиса претърпя няколко прогресивни обрата. През 1908 г. Пол Ерлих открива арсфенамина на базата на арсен, който бил активен конккретно срещу новооткритата бледа трепонема. За това си откритие Ерлих е удостоен с Нобелова награда. Джулиус Вагнер-Жаурег получи същата награда за метод на лечение, който би изненадал човек, който няма медицински познания. Вагнер–Жаурег заразявал сифилистиците с култура на маларийния плазмодий (Plasmodium vivax), за да предизвика продължителна треска. За щастие, по това време хининът вече е известен хининит, който лекува маларията. Презумоцията на Вагнер–Жаурег е, че при такава висока температура бледата трепонема не може да се размножава, което значително облекчавало на болестта. По-рано ученият със същата цел изпробвал тифозна салмонела, живак и туберкулин. От 1943 г. антибиотичната терапия се превръща в основно лечение за сифилис.

 Експерименти с хора.

Пеницилинът лекувал болестта, но не моралните и социални проблеми. Експериментът на Takskigi, започва през 1932 г. и цели да изучи естествения ход на сифилиса без лечение, без прилагане на антибиотици. Провежда се в южната част на САЩ (Алабама) сред чернокожето селско население и продължава цели 40 години до 1972 г. Спрян е след 6 години упорита борба на Центъра за контрол на заболяванията и други органи. Експериментът се провежда под прикритието на безплатна медицинска помощ за пациенти с „лоша кръв“. Така местното население нареча сифилиса и анемиите. Учените ревностно следели участниците в експеримента да не получават медицинска помощ на други места. И всичко това срещу храна и безплатни погребения на учатниците в този жесток експеримент. Негова жертва става повече от 400 болни мъже и още 40 жени и 19 деца с вроден сифилис…

По-малко известен експеримент в Гватемала – пак под опеката на САЩ от 1946 до 1947 година. Пациентите (войници, проститутки, затворници и психично болни) са били лекувани с антибиотици, като преди това са се заразили със сифилис без тяхното съгласие и знание. Експериментът довел до най-малко 83 смъртни случая. През 2010 г. САЩ се извиниха пред Гватемала…

Сифилисът, културата и знаменитостите…

Интересно е влиянието, което сифилисът оказва върху културата. И това е свързано не толкова с обикновените лекари, а лекарите-писатели. Самото име „сифилис“ произлиза от стихотворението на италианеца Жироламо Фракасторо – поет, лекар, популяризатор на медицински знания, същият Фракасторо, който полага не малко усилия в търсенето на т.н. хомункулус. В неговото произведение един от персонажите – овчарят Сифил – бил наказан от боговете с ужасна болест. Всъщност това е една от първите препратки към болестта в литературата. А остарелият вече термин „луес“, е даден от самия Рабел, който също е практикувал медицина в горещите пост-колумбови години. Дори един от симптомите на болестта е наречен за романтичен поет, а не за лекар: симптом на Мюсет. Очевидно Мюсет е развил сифилитична лезия на сърцето (недостатъчност на аортната клапа), поради което главата му се люлеела в такт със сърдечната честота.

Описанията на сифилиса в литературата са безброй. Много често споменаването на болестта се използва именно за социална критика или акцент върху моралния упадък на героя (Агеев – „Романтика с кокаин”, Бабел – „Конармия”, Маяковски – „Сифилис”, Ги дьо Мопасан – „Легло № 29”, Куприн – „Яма”, редица препратки от Булгаков и много други писатели). Най-старата снимка на сифилис се счита русунка върху перуанска кана, датираща от VI век: майка, страдаща от сифилис, държи дете – седловинен нос и специфични лезии на зъбите. В Европа първият който прави искуство от сивилиса е Албрехт Дюрер – негова гравюра 1496 г. изобразява наемник с много кожни язви и съдържа предупреждения за ново неизлечимо заболяване от лекаря Теодор Улцений. В произведение на Себастиан Бранд, Богородица и бебето наказват хората със сифилис. Сюжетът на Богородица и сифилис по-късно е използван от Едуард Мунк.

В портрета на Рембранд, на художника Жерар дьо Лереса, ясно личат признаците на вроден сифилис. Сифилисът се приписва на много известни личности – Е.Т.А Хофман, Ги дьо Мопасан, Алфонс Дауде, Фредерик Дилиус, Франц Шуберт, Анри де Тулуз-Лотрек, Пол Гоген, Джордж Браммел, Хари Пилсбъри…

През вековете сифилисът е засегнал както долните класове на обществото, така и монарсите, философите, писателите и композиторите. Проучване на историята на болестта показва как се извършвала стигматизацията не само на отделни хора, но и на цели нации. 

Днес сифилисът е сравнително добре контролирано заболяване, но уроците по история не могат да бъдат забравени.