Капаните, които крие пандемията от COVID-19
Пандемията, която коронавирусът (COVID-19) предизвика, подложи на изпитание човешката биология, капацитета на болниците за спешна помощ, финансовата устойчивост на икономиките и комуникационната мрежа за хората. Стратегиите за намаляване на предаването включват многократно измиване на ръцете, физическо дистанциране и самоизолация. Тези превантивни стратегии са бързи, лесно достъпни и определено ефективни; съществено предизвикателство обаче е продължителността на тези мерки. Статия на страниците на The Lancet, цели да разгледа осем поведенчески клопки, които присхолозите обсъждат, и които трябва да бъдат преосмислени в условия на неизвестността, поредена от пандемията. Оъзнаването на тези клопки може да помогне за придържане към промяната в поведението ни, наложена от борба с кризата COVID-19.
Първата клопка е страхът от неизвестното. Традиционен фактор, привличащ вниманието, е психологическият отговор на неизвестни заплахи.1 Подобна интензивна чувствителност към несигурни заплахи – хипервигилатен страх от неизвестното – е често срещана и често е в основата на психопатологиите, базирани на страха.2 COVID-19 първоначално бе наречен коронавирус с неизвестен произход, което предизвика зловещ спектър от неприятности и проблеми, свързани с неизвестното.3С времето, разбира се, относителната новост и загадъчност на COVID-19 ще избледнее, което ще доведе до съизмеримо намаляване на вниманието. Приспособяването към познатите обстоятелства означава, че чувството за заплаха ще отслаби, за аедно с това и придържането към препоръките за обществено здраве. Многократните напомняния, свързани със ситуацията, са важни, за да се избегне самодоуспокоението.
Втората клопка е лични притеснения. Една от превантивните стратегии за COVID-19 е да избягва докосването, включително самодокосването, например по лицето, устните. Тази препоръка е разумна, тъй като вирусната инфекция изисква контакт с лигавицата. Трудността в тази връзка е свързана със съществуващи навици, които са станали почти рефлекторни, и които трудно се контролират.4Трудният им контрол може да се изтълкува като личен провал, който е видим за другите и предизвиква срам. Последваща инфекция, свързана с предишни грешки, може да засили чувството за вина. Лидерите в общественото пространство могат да изтъкнат една от много известни личности, които са изпитали позитивността като начин за смекчаване на стигмата. Освен това властите трябва да съветват, че моментните неуспехи са напълно естествени, често преодолими и следва да бъдат последвани от връщане към най-доброто поведение.
Третата клопка е пренебрегването на конкурентните рискове. COVID-19 е непреодолима грижа. Хората са склонни да се съсредоточават върху заплахата, като по този начин причиняват т.н. „зрение в тунела“, което улеснява пренебрегването на множество по-малко забележими съображения.5Постоянният сън, редовни упражнения и човешкото общение заслужават непрекъснато внимание, което противоречи на непосилния смисъл, че всички останали могат да чакат. Един от начините за справяне с това предизвикателство е чрез сътрудничество с клиницистите – поддържане на кондицията на пациента и насърчаването им по начини, които да ги предпазят от други вреди. Да се лекуватсе хроничните заболявания на пациентите чрез редовен прием на лекарства, диета и последващи грижи. Проследяването на вторичните опасности остава важно, дори при пандемия.
Четвъртата клопка са невидимите болести. COVID-19 получава внимание частично, защото има обективен тест, който установява диагнозата. За разлика от това, обаче, повечето разстройства на психичното здраве не могат да бъдат диагностицирани с тест или с осезаем признак. Физическото дистанциране, препоръчано за COVID-19, също води до отрицателен ефект от изолацията, или от потенциално засилващото се триене между хората в домашни условия. Тази ситуация може да изостри хронично психиатрично разстройство (напр. Параноидна шизофрения, голяма депресия, злоупотреба с вещества) във връзка с намален достъп до психиатрична помощ. Засилените грижи за психичното здраве и комуникацията, подкрепящи здравословната домашна среда, са гарантирани за последователна промяна в поведението.
Петата клопка е липсата на ясна обратна връзка. COVID-19 предизвиква безпокойство поради дългия инкубационен период, продължително изчакване между прилагането на интервенциите и достигането на резултатите. Тези характеристики са антитеза за засилване на положителното поведение чрез бърза недвусмислена обратна връзка.6Закъснението във времето също води до нервен интервал, белязан от психосоматични симптоми и усещане за предстояща обреченост в по-ранните етапи на кризата. Тези неприятни емоции са неизбежни, когато рискът е от голямо значение, но натъпва бавно. Освен това, чувствата вероятно ще се колебаят и в по-късните етапи поради трудности при разпознаването на фалшив резултат или страх от повторна вълна. Властите трябва да настояват за предпазливост по отношение на ежедневни епидемични доклади, тъй като случайната неточност може да обърка реална тенденция.
Шеста клопка – запазване на статуквото. Човешкото поведение се ръководи от силно неприязън към загубите и желание за поддържане на статуквото, което се явява импулс, насочен към възстановяването на загубите, а не към използването на опции, водещи до по-добри резултати.7Следователно временното разклащане на статуквото е възможност да се преориентирате и разгледате нещата отново. След като първоначалната спешност намалее, например, болниците могат да анализират възможностите за адаптиране на клиницистите към новите форми на телемедицина. Възможно ли е някои постижения в общественото здравеопазване да бъдат по-лесни за изпълнение по време на епидемия, отколкото преди нейната поява или след като епидемията до голяма степен отшуми.
Седмата клопка са вкоренените обществени норми. Човешкото поведение е силно повлияно от дълбоко наложените обществени норми. Сърдечно посрещане на пациентите, стоене близо до колегите, вечерите заедно с приятели, грижата за бабите и дядовците са все наложени мерки на обществено поведениеповедения, които се насърчават и развиват през целия живот. Такива норми не се променят лесно.8Чрез излъчване в медиите, напомнянето на пациентите за променените норми чрез лозунги, агитационни табла и личен пример могат да помогнат за улесняване на необходимата промяна в поведението. Лекарите и медицинските сестри са уважавани членове на обществото и трябва да послужат като транслатори на добра информация, да бъдат модели за подражание в и извън болницата. Този подход може също да помогне срещу дезинформацията, която се разпространява чрез някои интернет източници, например.
Осмата клопка е критиките със задна дата. Пандемията COVID-19 в крайна сметка все някога ще отшуми. В този момент критиките със задна дата ще поставят под прицел медицинските власти – че са реагирали прекалено или недостатъчно строго, изостряне на противоречията и политическите обвинения в некомпетентност и др. Неравномерното разпределение на деловете в страната ще доведе до обвинения в неравенство и несправедливост. Излишно е да казвам, че някои от критиките ще бъдат правилни и обосновани. Динамичните и противоречиви данни обаче могат да затруднят да се установи какво точно е било известно по това време и по какъв по-различен начин биха могли да се развият нещата. Така желаният колективен манталитет, че всички сме заедно в тази ситуация, в началото на пандемията COVID-19 може да се окаже труден за поддържане, след като тя приключи. Ние не декларираме конкуриращи се интереси.
Благодарим на Fizza Manzoor (University of Toronto, ON, Canada) и Sheharyar Raza (University of Toronto, ON, Canada) за полезните им коментари.
Библиография:
- 1.
- Slovic P
- 2.
- Gorka SM
- Lieberman L
- Shankman S
- Phan KL
- 3.
- Hamzelou J
- 4.
- Redelmeier YES
- Shafir E
- 5.
- Redelmeier YES
- So SH
- Booth GL
- 6.
- Skinner BF
- 7.
- Tversky A
- Kahneman D
- 8.
- Thaler RH
- Sunstein CR
