Имунитетът срещу COVID-19 трае три години

Имунитет след прекарване на зараза с COVID-19 се развива и засега учените смятат, че той трае поне три години. Това съобщиха експерти от Техническия университет в Брауншвайг и института „Роберт Кох“.

„Първите изследвания показват, че хората, прекарали инфекцията с вируса развиват специфични антитела. При опити с маймуни, както и от изследванията ни на SARS, допълнено с логични заключения от знанията ни досега, изхождаме от това, че оздравелите от COVID-19 имат твърде малка вероятност да се заразят отново. Засега не ни е ясно колко солиден и дълготраен е този имунитет. От опита ни с други коронавируси (SARS и MERS) знаем, че имунитетът трае поне три години. За да потвърдим това и за този вирус, са ни необходими изследвания, които да траят толкова дълъг период“, се казва в информация на сайта на института.

Учените от Брауншвайг пък смятат, че съобщенията, идващи от Азия, за повторно заразени пациенти, се дължат на грешка в тестовете, а не на реактивация на вируса. Последно Южна Корея съобщи за 91 повторно заболели.91 „оздравели“ от Южна Корея дадоха положителни проби за COVID-19

Според германските вирусолози реактивация на вируса не е вероятното обяснение, защото такава способност един вирус изгражда в рамките на милиони години съжителство с хората и дават за пример херпесните вируси.

„В заключителната фаза на преболедуването остатъчните количества от вирусен материал са понякога под, понякога над границата, която един PCR-тест улавя“, обяснява Мелани Бринкман от ТУ „Брауншвайг“.

Фридман Вебер от университета в Гисен потвърждава това наблюдение:

„В заключителната фаза на преболедуването тестовете действат по-скоро на случаен принцип“, казва той.

Вирусологът на „Шарите“ Кристиян Дростен, известен с постиженията си в изследването на вируса на SARS през 2002-03 г., за който казва, че не е бил толкова агресивен като COVID 19, и съветник на правителството по въпросите, свързани с пандемията, също подчерта, че в края на болестта вирусът може един ден да е наличен, друг ден не.

„Това може да се обясни и с пример с езерце със златни рибки. Ако си затворите очите и гребнете една кофа вода от него, в кофата може да има рибки, може и да няма, но второто не означава, че рибките са изчезнали съвсем. С други думи, остатък от вируса е още наличен в организма, но не винаги се улавя от теста. Особено, ако за него се взима проба от гърлото. Вирусът изчезва първо от секрета в гърлото, а чак по-късно от белодробния или от секрета в екскрементите. Това е моето обяснение за феномена с внезапно положителните проби в Южна Корея“, посочва той.