Проф. Радостина Александрова*: Препоръките на правителството срещу коронавируса са навременни и адекватни – доверете им се

Познавам немалка част от специалистите, работещи в Катедрата по вирусология на Националния институт по заразни и паразитни болести. Някои от тях са мои бивши студенти и дипломанти, с други се знаем от години. Зная колко добре са подготвени, колко са отговорни и прецизни в работата си. Убедена съм, че същото се отнася и за специалистите от ВМА, както и от останалите лаборатории в страната. Със сигурност никак не им е лесно. По време на специализация в чужбина работех в лаборатория, от чиито резултати зависеше дали ще бъде отстранена по оперативен начин щитовидната жлеза на малки деца. Спомням си няколко противоречиви случая, заради които колегите място не можеха да си намерят докато не стигнат до верния отговор.

От вчера до днес сме свидетели на това как за 24 часа и дори по-малко, специалистите от лабораторията успяха да докажат наличието на коронавирус в първите двама пациенти, както и да обработят пробите, взети от всичките им контактни лица до момента. И няма как да не съм впечатлена от професионализма им. Защото става дума за тестове, които изискват сериозни познания и умения, време, изключително внимание. Да, те просто си вършат работата. Но е хубаво да ценим и уважаваме труда им.

Ние в България не откриваме топлата вода. Нови заболявания е имало. И най-вероятно ще продължи да има. Независимо дали ни харесва или не. Ако става дума за вируси, тяхната еволюция просто си продължава, няма как да я спрем. Друг е въпросът дали сме готови за предизвикателствата им. Не само ние, а светът въобще. И дали е възможно да предвидим всичко, което може да се случи.

Така или иначе, новият коронавирус не е първият инфекциозен агент, с който се сблъскваме. И има стандарти, правила и протоколи, препоръки, ако щете, на Световната здравна организация например, които страната ни трябва да следва. За това какво се прави в такива ситуации. И трябва да слушаме и изпълняваме съветите на здравните власти.

Място за паника няма, защото тя с нищо няма да помогне. Но, каквито и мерки да се взимат, те нямат никакво значение без личното участие на всеки от нас. Какво имам предвид ли? Един пример за илюстрация. Само преди ден мой познат ми пояснява, между другото, как негова позната се е върнала от проблемна зона. При което аз спонтанно питам дали е под карантина. И неговата реакция ме разбива: А, стига бе. ВЕрно ли така мислиш. Това са нЕкви глупости. Не, не са. Точка по темата.

И така, за миенето на ръцете и дезинфекцията на повърхностите и предметите, с които си служим най-често, вече всички са разбрали. За това, че не бива да се събираме на големи групи. Да спазваме карантината. Да не се презапасяваме, особено пък с лекарства, които няма да ни помогнат срещу коронавируса, но изчерпването им ще лиши нуждаещи се от тях хора. Да помним, че никой от нас не е застрахован. И да бъдем единни и отговорни. Да не губим човечността си.

––––––––––––––––––

*Проф. Радостина Александрова – молекулярен биолог, магистър и доктор по вирусология, БАН.