Из закачките на Ив.Л.*: Лудите – на стадиона!

Лудите – на стадиона!
Вървя си по улица Искър и някакъв – буууух, се натресе в мене.
– Що не падаш, бе? – вика ми той – Подавай оставка!
Аа, сега зацепих, този е от Психодиспансера, пак са свършили хапчетата и са минали на немедикаментозно лечение – индийски мантри и/или китайски мъчения.
Викам му:
– Аз държа порциона, бе, нали съм спонсор! Ако паднем, една стотинка няма да имате и за гъз-папир дори!
– С вашите неадекватни обществени мизерии ме депресирате и невротизирате – каза лудият – живеете в лудница, но не го осъзнавате! Има и оптимисти, те са най-зян!
– Ааа, осъзнавам го – оправдах се аз – затова помагам на вас, че не сте безнадеждни, като някои навън, айде да не казвам като кои…
– Как ни помагаш?! На театър заведе ли ни, на балет, на мач?!
– Чакай сега, театрите ги закриват, за операта и балета отговаря Веждю, а на мач – като станат готови новите стадиони на Баце!
– Ама първо магистралите, па после стадионите или обратно?
– Паралелно – казах аз – ние не живеем в паралелни светове, магистралите водят право към стадионите
– А правилно ли са оразмерени? – попита лудият – ще ни съберат ли всички?!
Не бях се замислял по този въпрос, но може би питането има резон
– Не знам – казах – не съм от националната статистика и не знам колко сте лудите, нито с какъв реален капацитет строят спортни зали и стадиони!
– А кой да знае? Медицинските сестри и те не знаят, и санитарите не знаят, камо ли премиеро. Ти ни беше последната надежда
– Добре бе, айде, че ви натъпкаме все някак на един Стадион
– Пиночет, Пиночет – разкрещя се лудия насред улицата – иска да ни изтреби!
Затича се и се прасна челно в един циментов стълб.
– Густо – ухили се веднага той – егати яката шокова терапия!
– Последно да ви буквам ли билети за мача? – милостиво попитах аз
– „Бистришки тигри“ срещу „Кални бани Банкя“, не, мерси, предпочитаме „Лебедово езеро“ !
– Сам ли си предписваш терапията, бе! – ядосах се аз – ще слушаш сестрите, кажат ли тигри – тигри, кажат ли мисири – мисири. Да не ви оставя само на порезеници със свинска мас!
– Не ме заплашвай, че ще подпаля всичко – заплаши ме лудия – жадувам Херостратовата слава!
– На кого ги разправяш тия, бе! – скъцнах му със зъби аз – Аз съм Нерон!
– Нерон?! О, прощавай колуега. Ами събирай лудите на хиподрума и пускай лъвовете!
– Как ще жертвам лудите, бе?! После с кого ще експериментираме, със себе си ли?!
– Оф, тъп спонсор. Не тия луди, бе, ние сме с шанс, макар и минимален, за оправяне, вържи ония!
– Ония?! Е, да, ама ония държат и кола и въжето! Не става!
– Аз за кво казах: огън! Огън да ги гори!
– А къде е съзиданието и позитивизма в цялата работа – попитах аз – нали животът ще продължи, как ще продължи без ония луди?!
– Прав си, не става, внушено ни е, че без всичко си може – без бъбрек, без мозък, без динозаври, без пчели, само без них не можело! Затова не ща да ме изписвате, вътре си ми е добре, ла витата си ни е дип белла! Ма отвреме-навреме поне ни води някъде да изпуснем парата от вашите мизерии?!
– Къде да ви водя? За БарЦелона парите не стигат!
– На опера ни заведи, а лудите – тях на стадиона. Чу ли?
– Тъй верно! – изпънах се аз
– Е, като чуваш, действай!
– Да бе, да не съм Пиночет – казах аз – да си жертвам сладкия живот, ако на някой ме е опрял ножа о кокала, да си слага главата в торбата. На мен си ми е добре!
– И на мене! – рече той – обаче лудите са сред нас! И понеже сме само двамата… Пък айде, аз вървя към оправяне… Да те заберем ли с нас на опера?
Аз не ща, но ако някой от вас иска, да ми пише на лични. Но не е оперета отдавна вече, а си е драма с елементи на хорър.
Не може да не сте свикнали с и заобичали хотъра, бе, хора?!
Или предпочитате да ви въдворят на друго място?
Зависи от кои луди сте! Аз спонсорирам само надеждните случаи, ако сте безнадеждни – обръщайте си се към иконата на премиеро. Он че ви донагласи!

––––––––––––––––

*Ивелин ЛЮБЕНОВ е роден през 1969 г. във Враца. 
Завършил е архитектура във ВИАС, София, и е следвал история на изкуството в Аугсбург, Германия. 
Работил е в строителния бранш – като проектант, технически ръководител, инвеститорски надзор – в Търново и София. 
Рисува и пише (стихове и кратка проза), 
но досега не е публикувал и издавал, освен в страничката си във фейсбук – „Из Бележките на И. Любенов“. 
Понастоящем живее и работи в София.