Самостоятелните практики на професионалистите по здравни грижи – „за“ и „против“
Парламентарната здравана комисия прие на първо четене поправките в Закона за лечебните заведения, а с това и промените в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Закона за бюджета на НЗОК и Закона за здравното осигуряване на осем закона.
Депутатите одобриха и закона за лекарствата. Така на практика с промените в два закона се направиха такива в още шест.
Прилагането на тази критикувана и по-рано практика с поправките на един закона да се променят и други, предизвика недоволството на опозицията.
„Възразяваме срещу начина, по който се правят промени. Има ли закон, който да не е тук? Трябва да спрем този хаос“, заяви д-р Нигяр Джефер, депутат от ДПС и добави, че толкова предложения за промени наведнъж изключват възможността за нормална дискусия.
„Трябва да възстановим логиката на законодателния процес – на първо четене се обсъжда философията на закона, а на второ – се обсъждат конкретните текстове“, каза още д-р Нигяр Джафер.
Подобна позиция изразиха и от БСП, като добавиха, че много от предложените промени нямат място в закони, а трябва да бъдат на ниво наредби.
„Ние ще се въздържим да подкрепим този проект. На първо място, заради порочната практика през един закон да се променят 6. Особено изключително специфичния закон за трансплантациите. На следващо място има редица забележки, които са изразени от Националното сдружение на частните болници и комисията трябва да се съобрази с тях“, каза проф. Георги Михайлов.
Предложението намери подкрепа в НСЧБ, които се обявиха „за“ създаването на законова възможност за регистриране на нов вид лечебни заведения, с титуляри медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти, срещу което се обявиха от БСП и Обединени патриоти.
„Може и да има място за откриване на самостоятелни практики, но давате ли си сметка какво означава осъществяване на такава дейност без лекарски контрол, колко е широко това понятие?“, заяви проф. Михайлов.
„Навремето е било нормално акушерките да водят консултации и раждане, но сега ситуацията е съвсем друга. Медицината е друга. Ако оставим акушерките да водят консултации без лекарска намеса, кой ще носи отговорността, когато настъпят усложненията“, аргументира се попита д-р Калин Поповски от ОП.
В подкрепа на предложението се обяви хационалното сдружение на частните болници.
Според МЗ създаването на такъв вид вид лечебни заведения е свъзано с нарастналото търсене през годините и е възможност за самостоятелно развитие на специалистите по здравни грижи, като очакванията са да осъществяват самостоятелно здравни грижи, манипулации и дейности, свързани с промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите
„Търсенето им през последните години се увеличава, разширяване на възможностите за избор на пациентите и съответно подобряване на достъпа им до здравни грижи. Очакваните резултати се изразяват в привличане на млади хора към тези професии, тъй като тенденциите показват драстично намаляване на кандидатите за обучение по тези специалности. Цели се също намаляване на личните и обществени разходи за здравни услуги“, каза зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева, чието становище беше напълно подкрепено от депутатите от ГЕРБ.
Най-адекватна бе позицията на проф. д-р Николай Габровски, зам.-председател ан БЛС, който заяви, че предложението може да има своето място сано при ясно и точни правила и критерии за това.
Милка Василева от БАПЗГ повдигна въпроса за финасирането на частните практики на професионалистите по здравни грижи могат да организират самостоятелни практики. За тях е важно това да става от НЗОК.
