Д-р Илко Семерджиев: Не моделът, а управлението е калпаво
„Не моделът е лош, напротив, този модел работи в много страни по света, в повечето страни от ЕС. Виновно е управлението, лошо е управлението. Това заяви в ефира на „денят зап;очва“ по БНТ д-р Илко Семерджиев, бившият министър на здравеопазването по повод перманентните, но безрезултатни.
„Когато говорим за тези феномени като „нестихващи реформи“, „реформи на реформите“, „смяна на моделите“, тук искам да бъда много ясен и много категоричен – ние сменихме модела, генералната реформа в България е направена 1997-2001 година, когато моделът „Семашко“, североизточният съветски модел беше сменен с модела „Бисмарк“, тоест европейският модел, в който работят повечето от държавите“, допълни още той.
Що се отнася до опититени ако да сменим здравноосигурителния модел, който работи на солидарен принцип със застрахователен модел, който работи на рисков принцип, това би било много трудно и почти невъзможно, заяото няма да можем да платим дори една година неговото съществуване, категоричен бе д-р Семерджиев.
„В Европа, в такъв модел застрахователен работи примерно Швейцария. Швейцария вече харчи над 9900 евро на човек за здравеопазване годишно, докато ние се справяме с около 780 евро. Тази сума в Швейцария е по-висока от брутния вътрешен продукт на България на глава от населението, което е около 8700 евро. Как си представяте да въведем нещо, което струва повече от цялата икономика на държавата? Второ, застрахователят, който работи на принципа на риска прави нещо много съществено, оценява ви доколко вие сте хронично болен, живеете нездравословно, имате лоши навици и прави рисковата ви премия много по-висока. Това е скъпа система, която между другото тя е класически се е представила от САЩ. Дори в САЩ и Обама, та чак от Клинтън искаха да правят реформи и да въведат Национално здравно осигуряване, защото това е доказан по-работещ модел с много по-ниски разходи, три до четири пъти по-ниски разходи от средните в Европа, не в България. В България имаме до 13 пъти по-ниски разходи в сравнение със САЩ. 1963 година този застрахователен модел беше атакуван от президента Кенеди, за да направи така, че възрастните хора и хронично болните да имат някакъв вид социална защита, той учреди две програми, защото иначе застрахователният модел за такива хора е абсолютно невъзможен и недостъпен. На 50 милиона тогава бяха стигнали незастрахованите лица в САЩ“, коментира се д-р Семерджиев.
„Клиничните пътеки са последното и най-модерно средство за управление за качеството и заплащане на болничната помощ едновременно. Когато за първи път бяха въведени в Мерилънд те намалиха разходите с 32 процента. Хората, които непрекъснато говорят, че те са нещо лошо, искат от недофинансираната българска здравна система да си намали разходите допълнително с 30 и повече процента. Това е едното. Второто е, не предлагат модел за управление на качеството. Третото, този модел трябва да се развива, но най-напред трябва да изпълни капацитета си. Вие сте наясно и от години се говори това, че в България има 720 хиляди неосигурени лица. Ето, първата стъпка, една изключително важна стъпка. Ако България си събере здравноосигурителните вноски от неосигурените тя ще има поне един милиард в повече и с този милиард може да намали частните доплащания, може да разшири пакета медицинска помощ, може да разшири реимбурсната листа. Второ, когато говорим за този модел, нека да сме наясно, че той беше системно съсипван през годините. Например през 2008 година здравноосигурителната вноска за лицата, които държавата осигурява, бяха премахнати и оттогава досега държавата превежда към НЗОК трансфер, една обща сума, в която не може да се отразят доходите на тези, които тя осигурява. И вижте какво се получи? Тази година, 2020 година държавата, която е отговорна за над 4 милиона лица превежда трансфер в размер на един милиард и половина, а частният сектор, който осигурява малко над 2 милиона, тоест малко…почти два пъти по-малко лица, превежда два пъти повече, 3.5 милиарда, над 3 милиарда. Тоест, ние имаме една изключителна несправедливост. Как очакваме да работи един модел, който е осакатен от гледна точка на неговото финансиране и то на ниво държава. Държавата е най-некоректният платец на здравни вноски. Хората трябва да изискат тя да бъде такава, каквато са те. В частния сектор по никакъв начин не могат да приемат тази несправедливост да издържат държавата“, анализира д-р Семерджиев.
Според д-р Семерджиев българският здравноосигурителен модел не е достигнал 70 процента от капацитета си.
„Нещо повече, той помага на държавата. Ако си спомняте 2010 година тогавашният министър на здравеопазването подписа споразумение с министъра на финансите и прехвърлиха 1 милиард 413 милиона от НЗОК в държавния бюджет. Следващата година, МЗ взе от НЗОК 340 милиона, по-следващата още 100 милиона, тоест НЗОК издържа държавата, вместо да лекува хората. Аз затова говоря за лошо управление, за нарушаване на всякакви принципи на здравното осигуряване. Няма такава държава в света, в която националното здравно осигуряване да издържа държавата с някакви суми“.
На въпроса за недостига на средства за здравеопазването, д-р Семердиев направи следния коментар: през 2001 година в Националноздравния осигурителен договор болничната помощ е фигурирала със 149 броя болници, а миналата година НЗОК е имала 387 болнични договора.
„Знаете ли защо се случи това? Защото отново през 2002 година беше отменена глава 13 от Закона за лечебните заведения и беше спряна приватизацията на болниците. Тоест, от тези 149 болници, ако инвеститорите си бяха закупили акции и дялове първо щяха да ги капитализират, реновират и направят модерни, оборудват по всички правила на изкуството. Вместо това, тази забрана принуди инвеститорите да правят втора паралелна частна болнична мрежа. И сега имаме най-много болници на глава от населението и най-много хоспитализации на глава от населението. Тоест, едно грешно управленско решение доведе до катастрофа в болничния сектор. Ако забелязвате в извънболничния сектор за такива катастрофи не се говори, там пипаха по-малко, макар че и там пипаха, но това е друга тема, и извънболничният сектор работи сравнително спокойно и добре. Сега ви питам, тази година бюджетът за болнична помощ е 2.2 милиарда, едно и също ли щеше да бъде, ако беше разделено на 149 болници или на 387 болнични договора? Щяха да бъдат съвсем различни нещата. И отново казвам, това не е системен проблем, това не е проблем на модела. Това е проблем на лошото управление, на лошите решения, на пробива, на лобистките пробиви в законодателството, най-много от които станаха в сферата на лекарствата“, заяви д-р Илко Семерджиев.
