Д-р Дечо Дечев: Лобизмът – прът в колелата на здравната каса

Здравната каса заплаща едно лекарство за частна болница на 7 пъти по-висока цена, отколкото същото за държавна и общинска. Това заяви в ефира на Дарик управителят на здравноосигурителната институция д-р Дечо Дечев.

Предпоставка за това са законови текстове на здравните власти, които, според Дечев, са чисто лобиски. Той коментира още, че няколко пъти през 2019 година НЗОК е поставяна пред свършен факт – например обещанието на здравния министър Кирил Ананиев, че ще даде 50 млн. лв. на медицинските сестри от бюджета на държавата. И тъй като това не можеше да стане поради законови пречки, оказа се, парите трябва да се осигурят от здравната каса.

Резултатът от тази политика е, че се наказват работещите болници, а парадоксалното е, че предложенията в здравеопазването идват от хора, на които професионалният живот е минал в правене на бюджети, заяви още Дечев, визирайки здравния министър Кирил Ананиев.

Според д-р Дечев основната ревизия  на здравната каса е наложителна и неизбежна, защото инситуцията не е адекватна на промените, които са настъпили в последните 20 години от съществуването ѝ. Нужни са не повече от шест здравни каси за цялата страна, а не 28, както е в момента, но една година преди парламентарни избори такава ревизия е невъзможна. Дечев e категоричен, че вече можем да говорим за една организирана система за отчитане на дейности, които са извършени или в по-малък обем, или изобщо не са извършени. Налага се ограничаване на броя и на болниците, както и въвеждането на редица реформи, които по думите на Дечев екипът на здравното министерство не е успял да предприеме. За да се случат обаче те, трябва да има унисон в действията на екипа на касата с екипа на министерството, посочи още Дечев и добави, че мандатът му изтича на 12 март, а ангажиментът, който е поел, е да бъде управител на касата в рамките на един мандат, сподели още д-р Дечев пред Дарик.

Дечо Дечев: Нищоправене, липса на политически консенсус, голям брой болници – реформата невъзможна

„В няколко случая през годината каруцата беше поставена пред коня. Първият случай беше с тези 50 милиона за сестрите, за които беше обещано, че ще се дадат от бюджета на държавата. Най-парадоксалното е, че това го предлагат хора, на които професионалният живот е минал в правене на бюджети. Именно тези хора трябваше да знаят, че това е невъзможно да се случи в един модел, в който приходите на една болница се получават на база дейност. Оказа се, че няма как да се дадат тези 50 млн. и беше казано – да ги даде касата. Касата как може да ги даде? Единственият начин е като се повишат цени на определени дейности. Повишиха се цени, това не доведе до нищо и след три месеца тръснахме друга идея, без касата да знае – увеличаваме цени на клинични пътеки, даваме 200 милиона и поставяме касата под свършен факт. Реалният резултат е такъв – ние наказваме работещите болници. Два пъти разбрахме, че котлонът пари и продължихме да го пипаме,“ коментира Дечев.

„В същото време същите тези хора прокараха лобистки текстове, в които за една голяма част от болниците – частните – беше забранено на касата да иска финансови показатели. Тоест, държавните и общинските болници да дават отчети как са похарчили парите си, частните да не дават. Второто нещо, което направиха – извадиха частните болници от задължителните обществени поръчки, които се провеждат, когато се харчи обществен ресурс. Това доведе до огромни девиации. Примерно – едно и също конкретно лекарство на един и същи производител, когато се отчита от държавна и общинска болница, се заплаща от касата на 150 лева, а когато се отчита от частна болница, го заплаща на 1050 лв. Разликата е 7 пъти. Защо ви ги казвам тези неща? Защото всеки греши, но разумният човек си вади изводи и не повтаря грешките си. Ние обаче – един път пипаме котлона, втори път, трети път – животно да беше, щеше да се научи, че котлонът пари. Ние обаче не се научихме,“ допълни още управителят на НЗОК.

„Първо – нужна е ревизия на броя на болниците. Ако съществуващият ресурс се инвестира в по-малък брой лечебни заведения, отколкото са тези 387, с които касата в момента има договор, парите ще бъдат достатъчни, без да се нарушават достъпът и качеството на лечението. Второто е нещо, което екипът на здравното министерство и тази година не успя да свърши – национална информационна система. За пореден път и тази година се провали внедряването на електронната борса за лекарствата, за пореден път и тази година темата за промяна на осигурителния модел бе отложена. Медицинските стандарти, правилата, по които се работи – там е много тревожно положението. Фармако-терапевтични ръководства, които определят унисона на терапиите – също нищо не се направи. Всичките тези неща са извън дейността на касата. Не бягам от отговорност, но казвам кои са нещата, които биха довели до вкарване на нашата система в рамките на този ресурс, който е значително по-малък, отколкото трябва да бъде. Трябва да има унисон в действията между екипа на касата и екипа на министерството, те трябва да теглят в една посока. Аз си отивам на 12 март, защото ангажиментът, който съм поел, е за този мандат,“ завърши д-р Дечо Дечев.

Дечо Дечев: Залитнахме много по търговията. Частните болници са за да печелят, а не да лекуват