Холецистит

Холецистит представлява възпаление на жлъчния мехур.

Жлъчният мехур е малък орган, с форма на круша, който се разполага непосредствено под черния дроб. В него се складира течност, наречена жлъчка, която се произвежда от черния дроб, и играе роля в процеса на храносмилане на мазнините. От жлъчния мехур, жлъчката попада в тънкото черво чрез жлъчния канал и там влиза в контакт с храната. 

В повечето случаи причините за развитието на холецистита са: жлъчните камъни, които запушват жлъчния канал, по който жлъчката достига до тънките черва, и водят до задръжка на жлъчка и възпаление; тумори са друга причина, която може да доведе до запушване на жлъчния канал и нарушаване на нормалното оттичане на жлъчката, е наличие на злокачествен процес; механично прегъване или сраствания на жлъчния канал могат да нарушат движението на жлъчката и да предизвикат холецистит. 

Рисковите фактори, които повлияват развитието на заболяването са: Наличие на жлъчни камъни– много хора имат с години камъни в жлъчката, без да имат съществени оплаквания. Във всеки един момент обаче, е възможно жлъчен камък да попадне в жлъчния канал и да предизвика запушване; консумация на пикантни храни, които предизвикват силна контракция на жлъчния мехур – мазни и пикантни храни, яйца, шоколад, кафе и други; женски пол – жените са по-предразположени към образуване на камъни в сравнение с мъжете, което повиша и риска за развитие на холецистит при тях; възраст – с напредване на възрастта, настъпват промени в храносмилателната система, които предразполгат към образуване на камъни в жлъчката и развитие на холецистит.

Холецистит – симптомиНай-честите симптоми при холецистит са следните: силна, постоянна болка в горната дясна част на корема (непосредствено под дясната ребрена дъга); болка, който се излъчва от корема към дясното рамо и гърба; повишена чувствителност на корема при палпация (метод за изследване на корема чрез натискане с ръце); изпотяване; гадене и повръщане; повишена телесна температура; втрисане.

Симптомите при холецистит обикновено настъпват след обилни хранения, особено с мазна храна.

Диагнозата холецистит се поставя въз основа на анамнезата и физикалния преглед, а също и на лабораторните изследвания и информацията, получена от образните изследвания – рентгенография, ехография, компютърна томография, магнитен резонанс, хепатобилиарна сцинтиграфия и ендоскопия. Лабораторните изследвания се използват пълна кръвна и диференциална кръвна картина (ПКК и ДКК), които най-често дават повишаване на белите кръвни клетки (левкоцитоза), като белег за наличие на инфекциозен процес. Изследват се чернодробните ензими – АСАТ и АЛАТ, които често са повишени при наличие на холецистит. Наличието на повишен билирубин (общ и директен), а също и на алкална фосфатаза, говори за наличие на запушване на жлъчните пътища. Често се изследват липаза и амилаза, като белег на засягане на панкреаса, с развитие на панкреатит. Изследване на урината може да се наложи за изключване на пиелонефрит и бъбречни камъни. При всички жени в детеродна възраст е препоръчително извършването на тест за бременност, за изключване на извънматочна бременност.

При извършване на обикновена рентгенография на корем, без контраст (т.нар. нативна рентгенография), в около 10% от случаите може да се открият камъни в жлъчния мехур. На рентгенография може да се открие и т.нар. порцеланов жлъчен мехур, при който в стената на мехура има отложен калций и най-често се свързва с наличие на злокачествен процес.

Ехографията е високо чувствителен метод за изследване на жлъчен мехур. С нейна помощ могат да се открият камъни в мехура, с размери над 2мм, а също и белези на остър холецистит. Към диагнозата насочва наличието на течност около мехура, задебеляване на стената му, както и болка при натиск с ехографския трансдюсер.

Компютърната томография и магнитният резонанс дават много добра картина на коремните органи и могат да се използват за диагностициране на холецистит, особено ако диагнозата е несигурна и трябва да се изключат заболявания от съседни коремни органи. Допълнителна полза на тези методи е тяхната неинвазивност, а при магнитния резонанс – и липсата на облъчване на пациента.

С висока чувствителност при изследване на жлъчния мехур и жлъчните пътища са билиарната сцинтиграфия и ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография. Последният метод е инвазивен и носи известни рискове от усложнения. Ако при извършването му се открие камък в жлъчните пътища, той може да бъде отстранен.

Усложненията, които могат да се наблюдават при холецистит са: увеличен жлъчен мехур – при възпаление на жлъчния мехур, неговите стени обикновено отичат и могат да се разтегнат, поради задържаната жлъчка в него. Това уголемяване на размерите му се съпровожда с болка и повишен риск от разкъсване (перфорация).

Гангрена на жлъчния мехур – при липса на лечение на холецистит, тъканите, които изграждат жлъчния мехур, умират и се развива гангрена. Тя най-често се последва от разкъсване (руптура) на мехура. Руптура (разкъсване) на жлъчния мехур – развива се като резултат от уголемените размери на жлъчния мехур или след настъпване на гангрена. Руптурата на жлъчния мехур става причина за развитие на т.нар. билиарен перитонит, който е тежко състояние и може да има лоша прогноза.

Лечението на холецистита включва хоспитализация, гладуване (диета, фастинг), обезболяващи, антибиотици, а при необходимост извършване на миниинвазивна процедура за премахване на жлъчния мехур – лапароскопска холецистектомия. Това е процедура, която рутинно се извършва в нашата клиника.

Източник: Първа хирургия – Варна