От 30 годин демокрация, 25 говорим за е-здравеопазване

Разбрахме, че държавата Израел от 25 години има електронни данни за здравния статус на населението си. Ние, бидейки от 30 г. демократична държава, би трябвало да вземем това решение за надеждни електронни данни.

Това заяви в „Денят на живо с Наделина Анева“ кардиологът проф. Иво Петров, медицински директор и началник на клиника, а от тази есен и заместник председател на столичния общински съвет. 

„От 25 г. ние говорим за това – съвпадението с тях са тези 25 години: ние оттогава говорим, а те преди 25 г. са го въвели“, посочи проф. Петров. „Естония, например, го е въвела преди 10 години, в момента се считат за едни от отличниците за електронизация на обществото, особено в здравеопазването. Върнах се преди няколко дни от Израел с дъщеря ми, където тя е лекар, от един конгрес за иновации. Едни от най-важните изводи в кардиологията се базират на данни от скандинавските страни, там имат едни фантастични регистри, наричани днес платформи, които да следваме за вземане на данни за правилни статистически решения. Има афоризъм: в момента златото и нефтът са изместени като ценност от данните. Ние сме принудени да направим електронизация за събиране на данните“, категоричен бе кардиологът. 

Той изброи и рисковите фактори за заболеваемостта в обществото ни.

„Обществото и хората, които се занимават със здравето, трябва да обръщат внимание именно на това – голяма част от причините са и социални, неподвластни на желанието на лекаря. Замърсеният въздух е от големите рискови фактори, нивото на шума, социалният стрес – навързани са нещата, разностранни и разнопосочни. От значение е да променим начина на хранене, на живот, да намалим стреса, да живеем в екологично чиста среда, дори нивата на заплащане, и те имат значение. С риск да звуча цинично, но бедните общества са по-болни общества, тези общества с по-голямо разделение също са по-болни. Има много фактори и ние, ако подхождаме социално отговорно, а не само медицински отговорно, трябва да обръщаме внимание на тези фактори, за да запазваме здравето на обществото колкото се може по-дълго. Това е най-голямата ценност на едно общество“, припомни проф. Петров. 

От тази есен кардиологът е и заместник-председател на Столичния общински съвет. Като начало той се надява в столицата да се въведат практики за разполагане на автоматични дефибрилатори в ключови точки в милионния град, с които да се спасяват човешки животи. 

 „Необходимо е да се прилагат предпазните мерки навреме, а не когато се случат клиничните епизоди, за да не харчим големи средства за комплексни клинични епизоди. За някакво революционно преобръщане на тенденции трудно може да се говори, да се получават епохални, глобални, внезапни промени, но има неща, които може да се оптимизират, има практики, които може да се взаимстват, не изцяло да се копират. Практики, които спасяват човешки живот – като автоматични кардио-дефибрилатори на обществено посещаеми места“, посочи проф. Петров и добави:

 „Тема, която повдигаме от Дружество на кардиолозите в България за обществено обсъждане и обществено одобрение в България. Намираме одобрение, но е необходимо и съдействие на институциите – обикновени хора да предотвратяват внезапна смърт с тези дефибрилатори. Такова състояние може да се прекрати с прилагане на електрошок с автоматичен дефибрилатор. Има множество страни, където се прилага, няма да ми стигне време да ги изброя. В Индия или Куба също са инсталирани такива дефибрилатори. Ние оставаме като изчезващо животно, страна, която не е въвела тези методи, и на мен това ми е странно.  Не мога да съобщя, че това ще се въведе в София, няма твърда индикация, че ще бъде прието, но имаме най-голям съюзник в лицето на БЧК, особено от д-р Тодоровска. Там са ангажирани с доброволно обучение на хора вкл. и за работа с автоматичните дефибрилатори. Един пилотен проект, който съм сигурен, че ще е успешен, ще убеди институциите, че такъв метод може да бъде приложен“, убеден е проф. Петров. Според него в милионна София може да се разположат между 500 и 1000 такива автоматични кардио-дефибрилатори.

„Поне четвърт от населението на България живее в София, мисля че между 500 и 1000 такива дефибрилатори може да бъдат инсталирани на точки като метростанции, концертни зали, стадиони, големи заводи, големи медицински заведения, разбира се, университети. Така че трябва да се мисли в тази насока, институциите да работят заедно.  Една от спънките при предишната кампания преди 4-5 години бе тезата, че само лекари трябва да се обучават,  а това не е вярно. В другите страни могат да се обучават и полицаи, планински спасители, пожарникари, учители, тоест огромни кръгове от обществото биха имали капацитета да управляват такъв автоматичен апарат. Това му е акцентът. С колеги си коментирахме, че простичките указания трябва да се преведат на български и употребата става доста проста“, каза в заключшние прф. Иво Петров.