Генномодифицираната марихуана и връзката ѝ с шизофренията
Съвременната марихуана вече не е „мека“ дрога, тя е генномодифицирана, активното ѝ вещество е между 10 и 50% и употребата ѝ води до шизофрения, коментира проф. Снежана Златева, началник на Клиниката по токсикология във Военноморската болница във Варна, в рамките на кампанията „Православните семейни ценности срещу новите дроги“.
Медици и експерти изразяват категорично мнение, че марихуаната не е никак безопасна.
„Мит е и това, че човек не може да се пристрасти“, каза проф. Снежа Златева. Особено опасна е т.нар. ГМО марихуана, която води до необратими поражения върху психиката, в това число отключване на шизофрения и психози. Тази марихуана, която се продава – няма нищо общо с марихуаната, която са пушили преди 20-30 години. Това е изключително опасен наркотик, който може да разбие здравето на човек – особено на подрастващ“, категорична бе проф. Златева.
Проф. Златева допълни също, че най-много интоксикации се получават при употребилите амфетамини, метаамфетамини и екстази. Това е най-популярната сред младежите дрога, а често води да свръхагресия и развиване на психози, обясни експертът. По думите ѝ се стига и до свръхвъзбуда на целия организъм, което причинява инсулти и инфаркти.
През последните две години Варна е залята от евтини наркотици, а много от потърпевшите родители споделят, че те се произвеждат в нелегални домашни лаборатории, а 40% от зависимите правят опити за самоубийство, коментира проф. Златева.
През иминалата година във Варна са отбелязани 5 смъртни случаи, вследствие на интоксикации с комбинирана употреба на два, три и ли повече наркотика. Метамфитамините са водещи, три пъти повече спрямо предходната година и присъстват в почти всички комбинирани отравяния, каза още проф. Златева и направи опит за „портрет“ на пристрастените и пристрастяването: пристрастяването продължава от 5 до 18 години, като има периоди на лечение при повече от половинта от тях; пристрастените са към наркотици са образовани, предимно имат средно образование, висше 16,1 процента, докато необразованите са само 3,2 процента. С малки изключения всички прекъсват обучението си; зависимите са предимно необвързани и без деца; наркотиците се приемат най-често като се инжектират и пушат, последвани от смъркане и преглъщане.
От своя страна психиатрите дебело подчертават, че лечението на наркозависимите е процес, който трае цял живот. Абстиненцията преминава за месец, но психическата зависимост е нещо, което преследва човек до края на живота му. Друг проблем пред, който се изправят психиатрите е, че днешните тийнейджъри вече не се идентифицират като големи, пушейки и пиейки алкохол, а се идентифицират, чрез употреба на наркотици.
Сериозен проблем касае и т.нар. дизайнерски дроги. Оказва се, че всяка година се разработват нови съединения, за които е нужно време да влязат в забранения списък. Междувременно обаче разпространявайки се спокойно, дори и по интернет, тези наркотици покосяват хиляди младежи. Най-притеснителни обаче си остават резултатите от мащабното изследване от 2015-та година, което се фокусира върху употребата на наркотици и алкохол сред учениците в Европа. Данните сочат, че България е на едно от първите места сред европейските страни по употреба на наркотици и алкохол – 30% от родните ученици са опитали поне веднъж в живота си марихуана, докато в другите държави този процент е почти двойно по-нисък. 5% от българските ученици са опитвали метамефетамини, като за Европа процентът е 5 пъти по-нисък – 1%. Лекарите предупреждават, че при употреба на нови дроги зависимостта възниква в пъти по-бързо и пораженията върху психиката, физиката и личността са много тежки, а в голям брой от случаите и необратими.
––––––––––––––––––––––––
Родена на 26.02.1958 г. гр. Малко Търново, но живее и учи в Айтос. Завършва медицина във ВМИ – Варна (1982г). От 1989 г.има придобита специалност по вътрешни болести, през 1996 г. по клинична токсикология, а през 2014 г. по здравен мениджмънт. Работи като участъков лекар в гр. Айтос (1982 -1984 г.), като цехов лекар и токсиколог на Содови заводи гр. Девня (1984 – 1986 г.), като ординатор във Вътрешно отделение на Окръжна болница, гр. Варна (1986 – 1991 г.), като асистент в Клиника по токсикология на ВМА МБАЛ Варна от 1991 до 2012 г.
Придобива образователна и научна степен „доктор“ по научната специалност „токсикология“ през 2005 г. От 2010 г. е доцент по научната специалност „токсикология“. Ръководител е на Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии към ВМА МБАЛ-Варна от 2007 година до сега. От 2016 г. е доцент към към МУ Варна във Факултета по фармация, Катедра „Фармакология, токсикология и фармакотерапия“. От 2014 г. е републикански консултант по клинична токсикология за Североизточна България. Член е на Общинския и Областния съвет по наркотични вещества в гр. Варна от 2011 г. Ръководи неправителствените организации Фондация „Суицидопревенция“ и Сдружение „Живот без алкохол“ от 2009 година. Управител е на ЦСРИ за лечение на хора злоупотребяващи с алкохол и зависими от 2014 година. Дейността е свързана с изпълнение на 11 общински проекти, отнасящи се до превенция на суицидното поведение, алкохолната зависимост и употреба на психоактивни вещества при деца и млади хора и реинтегриране на пострадалите в обществото.
