Първият замръзен пациент оживя след операция

Aмерикански учени за първи път успяха да въведат в състояние на анабиоза пациент като част от експеримент, който има за цел да даде възможност да се оперират сериозни травми, които иначе в повечето случаи водят до смърт, съобщи сп. The New Scientist.

„Пред теб е човек, който е претърпял нараняване. Можеш да го спасиш, но просто не разполагаш с необходимото време“, коментира проф. Самюъл Тишърман от Медицинското училище на Мерилендския университет по време на симпозиум в Нюйоркската академия на науките на 18 ноември.

Именно тук идва на помощ концепцията за анабиозата, въпреки че д-р Тишерман изтъква, че лекарите се опитват да избягат от научно-фантастичната нотка, асоциирана с този термин, и вместо това наричат процедурата EPR или спешно запазване и реанимиране.

Пред The New Scientist Тишърман заяви, че неговият екип е тествал техниката EPR най-малко върху един човек. Той описва всичко като „малко сюрреалистично“, но не уточнява колко хора всъщност са я преживели.

Процесът включва въвеждане в състояние на почти пълно, но обратимо прекратяване на жизнената дейност. От него организмът може да излезе при определени условия. Процесът включва бързо охлаждане на мозъка до температура по-ниска от 10 градуса Целзий чрез замяна на кръвта на пациента с ледено студен физиологичен разтвор.

„Хрумна ни, че най-бързият начин да охладим цялото тяло, в частност мозъка и сърцето, е просто като го изпълним със студена течност – за тази цел използваме солен разтвор“, допълва Тишерман.

Обикновено разтворът се влива директно в аортата, основната артерия, която пренася кръвта от сърцето към останалата част от тялото. Техниката за въвеждане в това състояние се прилага в Мерилендския университет при огнестрелни рани или такива, при които има голяма кръвозагуба, както и при спиране на сърцето, за да могат лекарите спокойно да потърсят начин да спасят пациентите. Клиничната смърт е безболезнена. При такива ситуации иначе докторите имат само няколко минути да вземат решение, а възможността човек да оцелее е едва 5%. При анабиозата нещата са малко по-различни, защото се „заглушава“ кислородният глад и се запазва жизнеността при различни интоксикации и травми.

Когато на тялото му е охладено, телесните процеси и химичните реакции в него се забавят. Това означава, че органите (например мозъкът) се нуждаят от много по-малко кислород от обикновено. Тялото се охлажда до такава степен, че активността на мозъка почти спира. По думите на Тишърман засега не е ясно колко точно време човек може да остане безопасно в това състояние, но специалистите са го ограничили. След прилагането на процедурата, опериращите имат до 2 часа време да решат как да действат, докато пациентът е на операционната маса.

Когато операцията е приключена, пациентът се „съживява“ с помощта на кардиопулмонарен байпас – апарат, която поема функциите на сърцето и белите дробове.

Техниката вече е тествана успешно върху животни (като например прасета), а сега – с одобрението на Агенцията за контрол на храните и лекарствата – екипът на доктор Тишърман я изпробва и върху хора. Шансът хората, чието сърце е спряло вследствие на остра травма, да оцелеят е малък, тяхното съгласие не е необходимо. Лекарите обаче отпечатват реклами в местния вестник, в които казват на читателите как да заявят желание за участие в експеримента, в случай че проявяват интерес.

Методът има своите минуси – възможно клетките да претърпят поражения, когато тялото се стопли и потокът на кръвта се възстанови. Увреждането на клетките е едно от усложненията, които според специалистите е проблем, над който трябва да се работи. Целта е пациентът да оцелее, без да претърпи каквито и да било неврологични щети. Лекарите смятат, че до края на 2020 година ще могат да дадат отчет за всички проведени експерименти. Той ще се базира на резултатите на 20 мъже и жени, които получават стандартна спешна помощ и такива, които се въвеждат в състояние на анабиоза.

„Надяваме се, че този подход, при който на практика спираме времето – може би с хипотермия или чрез лекарства – ще ни позволи един ден да спасяваме живота на пациенти, претърпели тежка травма, които днес умират пред очите ни“, казва доктор Тишърман.