Д-р Дечо Дечев: Проблемите в здравеоразване бяха замитани под масата и бяха прехвърляни на следващ екип

„В продължение на години проблеми, които трябваше да се решават по време на управлението на определен кабинет и екип в министерството, бяха замитани под масата и бяха прехвърляни на следващ екип. Идва момент, в който това напрежение нараства, а то се изразява главно в това, че тези, които предоставят услугите, не са доволни от това, за което заплащат. Потребителят също има проблеми с качеството на това, което получава”. Така директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Дечо Дечев коментира в ефира на НОВА тв ескалацията на напрежението в здравеопазването.
Решението на проблемите, според д-р Дечев, е преди всичко финансов – всичко опира до пари. И понеже ресурсът не е достатъчно голям, важно е той да бъде разпределен между по-малък брой участници. Другата част от решението на проблема е допускането на участниците в допълнителното осигуряване.
„Ако се прегледа бюджетът, е видно, че половината от увеличението отива за болнична помощ и по т. нар. първична извънболнична медицинска помощ – там отиват около 19 млн. лева. Около 130 млн. лева ще отидат за достъп до нови лекарства и до повишаване на ниво на реинбурсиране на такива, които са в момента”, обясни Дечев.
„Част от дейностите са в т.нар. пазарен модел, който при нас е в най-дясната си част, защото се гледа единствено приходът по определена дейност. Действително се показа, че някои участници в този модел нямат място там. Категорично в него не успяха да се впишат общинските болници. Дейностите, свързани с майчино и детско здравеопазване, също нямат място в този модел. Но на практика няма предложение, което да извади тези групи”, смята той.
Според управителя на Касата най-големият проблем в системата е нарушената връзка в този крайно десен модел между болничната и доболничната помощ, като илюстрира думите си с трагедията с починалото тригодишно дете.
„Най-краткият път в такава ситуация е личният лекар-педиатърът. Вместо това, родителите за първи преглед отиват на най-високото място в йерархията – Педиатричната болница, която пък не е окомплектована напълно. Детската болница е едно от лечебните заведения, за което всеки път се прави изключение, че не отговаря на изискванията. Но какво би променило наличието на Национална детска болница, за какво трябва да се дадат още едни 100 млн. лв., след като и сега в тази болница, за коментирания период, 30% от леглата са били свободни? Капацитетът на тази не се изпълнява, за да мислим за по-голяма болница“, каза д-р Дечо Дечев.
„Експертният потенциал на хората, които контролират дейността на Касата, не е достатъчен, за да могат да влязат в детайли и да преценят дали на пациент трябва да се сложат един, два или три стента. За това хората от Касата проверяват дали документацията отговаря на определени условия и записът се предоставя на експерти, които имат потенциал да преценят. На практика така постъпиха при случая в Пазарджик. Нашето мнение е, че има голяма доза истина в това, което беше изнесено”, заяви директорът на НЗОК по повод разследването на NOVA, разкрило, че директорът на болницата в Пазарджик и шефовете на двете ТЕЛК комисии имат пожизнени решения за нетрудоспособност.
„Този начин на контрол работи. Проблемът е, че обективните доказателства дали нещо е изпълнено или не в огромна част от случаите зависят от активното участие на самия потребител. Навсякъде по света доходът на даден лекар зависи от броя на пациентите, които е прегледал. Препоръчва се искането на второ мнение, но то е за тези, които могат да си го позволят. Винаги се опира до пари”, обясни още д-р Дечев и не пропусна да коментира и проблема с недостига на лекари у нас:
„Решението дали едно лекарство ще се продава у нас или не, е на търговеца. НЗОК работи с над 170 производители, бюджетът за лекарства за 2020 г. е 1,3 млрд. лева и който иска да участва е добре дошъл. Някои от производителите обаче изтеглят продуктите си от нашия пазар, за да не влияе той при определянето на цените им на други пазари и по-ниската стойност тук, да свали цената и на големите пазари. Същевременно обаче има една група лекарства – евтини и много употребявани, които трябва да бъдат защитени в този процес и това е работа на министерството на здравеопазването“, каза д-р Дечев.