В печата днес: Колко дълго живеем, детското страдание и смърт, личните лекари, вредните навици и профилактиката
„Българите са с най-ниска продължителност на живота в ЕС“ информира в-к „Дума“. „Българите са с най-ниската очаквана средна продължителност на живота сред всички останали нации в ЕС – 74,8 години, показват данните на Евростат за 2017 г. Средният показател за Евросъюза през посочения период е 80,9 г., над него са Испания с 83,4 години и Италия с 83,1 г.“ пише изданието и припомня, че се запазва тенденцията мъжете да умират по-рано от жените. ?За периода 2015-2017 г. очакваната продължителност на живота при силния пол в ЕС е била 78,1 години. Те са живели с около 5,4 години по-малко от жените. У нас средната продължителност на живота при мъжете е 71,4 години и 78,4 години при жените. И по този показател сме на последно място в ЕС.
„Най-ниска е средната очаквана продължителност на живота на хората в северозападната част на страната – 73,5 години, а най-висока е в югозападната – 75,7 г.“, конкретизира в-к „Дума“.
„Детското страдание и смърт все още се възприемат като частни въпроси“ пише в-к „Дневник“.
„Ида – фондация за палиативни грижи за деца“ направи пилотно проучване в периода октомври 2018 – юни 2019 г. , включвайки анкетно социологическо изследване на общественото мнение и интервюта с лекари, пациенти и родители, относно проблема с децата с тежки заболявания у нас. Целта е да се постави началото на обществен диалог за нуждата от подкрепа за семействата им, както и да се очертае картината колко деца се нуждаят от палиативни грижи, какво може да им предложи здравната система в момента и къде сме ние спрямо развитите европейски общества“ пише вестникът и почва, че между 5000 и 8000 деца в България годишно се нуждаят от палиативни грижи, но у нас дори не е ясно какво означава това понятие. „Въз основа на резултатите екипът на „Ида – фондация за палиативни грижи за деца“ формулира препоръки: Организиране и провеждане на мащабна информационна кампания сред обществото по темите за палиативните грижи за деца и детските хосписи; Иницииране на специализирани курсове за детски палиативни грижи сред медицински специалисти; Стимулиране на съдържателен ценностен публичен дебат по въпросите на детското страдание и детската смърт; Провеждане на национално проучване за нуждите от детски палиативни грижи у нас и за възможностите за изграждане на детски хоспис; Проучване на нормативната рамка и предлагане на регулация на въпросите за детските палиативни грижи.“
„Джипитата ни викат на профилактика с SMS“ е зглавие на в-к „Монитор“. „Личните лекари ще наблюдават пациентите от рисковите групи и с вредни навици“, пише „Монитор“ и продължава: „Личните лекари ще ни уведомяват за профилактичните прегледи с SMS, телефонно обаждане, е-майл или със съобщение на достъпно място в лечебното заведение. Това предвижда проект на наредба, която определя основния пакет от дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Той вече е публикуван за обществено обсъждане, което се предвижда да продължи до 3 декември. За прилагането на наредбата са предвидени 4 454 млн. лева.“
Проектът предвижда пакет от дейности, които се осъществяват в извънболничната помощ – първична, специализирана и дентална, а идеята е да се гарантира своевременен достъп на населението до качествена медицинска помощ. Проектодокументът акцентира върху профилактиката и промоцията на здравето.
„Затова за хората над 18-годишна възраст, които са в рискова група, е предвидено личният лекар да извършва оценка на рисковите фактори и вредните навици, които водят до увреждане на здравето. В резултат на тях той ще преценява дали да изпрати пациента при специалист, както и да му предпише оздравителен режим. Например ако джипито има пациентка с наднормено тегло, той ще трябва да й каже, че има опасност от сърдечно-съдови и ортопедични проблеми, а също така и да я насочи към диета и да й препоръча да се движи повече или да се запише на спорт или танци. Ако въпросната жената е вече със здравословни проблеми, свързани с излишните килограми, докторът може да я изпрати на специалист по метаболитни заболявания, както и да й пусне лабораторни изследвания за хормони, холестерол и липиди. В основния пакет медицински дейности, включени в проектонаредбата, влизат още оказване на медицинска помощ в дома на пациента по преценка на личния лекар и дейности по оказване на медицинска помощ при спешни състояния и поддържане на жизнените функции на територията на лечебното заведение до пристигане на екип на център за спешна медицинска помощ или хоспитализация на пациента“, пише още в-к „Монитор“.
