Освен пари, в здравеопазването ни липсват организация и дългосрочна стратегия

„Освен че няма пари, в здравеопазването ни, няма и трезво мислещи хора, няма дългосрочна стратегия, няма и организация в здравеопазването, която да позволи получаването на качествена, своевременна медицинска грижа.“ Така адвокатът по медицинско право Мария Петрова коментира в студиото на тв Европа (видео) системните грешки в българското здравеопазване, които стават предпоставка и за персоналните лекарски грешки в последствие.

„Системата на здравеопазването у нас е до такава степен сбъркана, че някак предразполага към личните грешки. Основата, върху която трябва да се работи медицина в България, наистина е много сбъркана. И това води до персоналните грешки на лекарите в последствие.“

Според адв. Петрова държавата трябва да се намеси, освен в търсенето на персонална отговорност, защото и законът, и моралът, изискват, ако някой е допуснал грешка, да понесе своята отговорност, да анализира подобни случаи, за да се види къде, грубо казано, за пробойните в системата.

„Аз от години говоря за „Черна кутия за българското здравеопазване“. Ако ние анализираме всички подобни случаи и знаем къде са слабите звена, ние ще можем доста по-адекватно да реагираме в бъдеще и да направиме такава организация, че да не допускаме подобни случаи да се повтарят.“

Проблемите не се решават, защото няма анализ на данни, смята Петрова. Тя припомни, че в България от години се говори за т.н. регистър на лекарските грешки.

„Това съвсем не е списък на хора, които са починали от някаква медицинска интервенция или с такива, които имат претенции. Това не е „това“!“

В този регистър трябва да участват наравно и лекари, и пациенти, и ръководители на лечебни заведения, и съответните държавни институции, които да упражняват контрол. Идеята е да се анализират причините, защо се стига до това. Не за да назидаваме някого, да го видим в затвора, а да направим така, това да не се случи втори път. Много често се вадят неправилни статистики за дела срещу лекари и т.н.

Категорична статистика у нас няма. И за да кажем кое е правилно и кое не – докато не говорим за медицина, базирана на доказателства, това няма как да се случи. Обикновено експертизите, които се правят в такива случаи, са на база медицинска документация, но в България няма стандарт за медицинската документация – как, от кого да се води, къде и колко да се съхранява.

Не бива да се вменява вина на никого, но не бива и да се неглежират проблемите. А те са свързани с медицинската документация, с вещите лица, изключително много проблеми, които не ни дават да анализираме „грешките“ в системата на здравеопазването и по-лошото – не ни дават възможност да се поучим от тях, коментира адв. Петрова.

Що се отнася до случая с починалия през миналата седмица 3-годишен Александър, това че някой не е бил регистриран, поради недобра ораганизация, не означава, че детето не е било пациент и се аргументира със закона:

„Българският закон, Законът за здравето, приема, че едно лице е пациент, при две хипотези: или когато потърси медицинска помощ, или когато не я е потърсило, но такава му се оказва. Това дете е било пациент. От друга страна, законът казва, че регистрирането на едно лице става с неговото информирано съгласие. Тук изпадаме в отговорността и на родителите, и на лекарите.“

„Изключително нелепо е да се хвърлят обвинения в общественото пространство, особено, ако визираме и последния случай към родителите, особено, когато те са потърсили медицинска помощ. Това че ние в България не сме толкова образовани, информирани, нямаме толкова надеждни източници и, за съжаление, нямане и толкова добре организирана медицинска помощ, че човек, като я потърси, да я получи своевременно, качествено, адекватно, наитина е проблем на системата„, каза още адв. Петрова.