Politico: Изтокът подготвя лекари за Запада

Свободата на движение е един от крайъгълните камъни на Европейския съюз (ЕС). Що се отнася до предоставянето на здравни грижи в най-бедните страни на блока, това се оказва проблем. Това се казва в статия на Politico, анализираща нивото на здравеопазване и достъпа до медицинска помощ в различните страни на ЕС.

Миграцията на лекари и медицински сестри от една страна в друга става все по-честа, но посоката като че ли е повече от Изток на Запад – от по-бедните страни от ЕС към по-богатите, пише Politico и открито заявя, че Изтокът всъщност обучава лекари за по-богатите си съседи на Запад.

„Вземете историята на Ингмар Линдстрем, например. Завършил медицинското училище в Тартуския университет в Естония през 2001 г. и за да получава по-добра заплата, единственото, което трябваше да направи, за да увеличи заплатата си, беше да се премести с 200 километра“, пише сайтът и разказва, че в Естония, специалистът по Обща медицина, който притежава докторска степен е получавал едва 600 евро, а във Финландия дори начинаещите лекари изкарват 2000 евро или 3000 евро на месец – четири до пет пъти повече от това, което биха могли да направят в Естония“ пише сайтът и добава, че 30-40% от лекарите на Естония емигрират.

* * *

Обучението на лекари е дълъг и скъп процес, но не всяка държава може да възнаграждава завършилите си еднакво. Разходите за здравеопазване на глава от населението варират драстично в страните от ЕС, от 816 евро годишно в Румъния до над 4000 евро в Люксембург, Германия и други страни от Западна Европа. И така лекарите и медицинските сестри следват парите.

Проучване, проведено малко преди присъединяването на Естония към ЕС през 2004 г. – само три години след като Линдстрем завършва медицинско училище – показва, че повече от половината от 17 749 здравни работници в Естония обмислят работа в чужбина. През 2004 г. страната е имала 4,312 практикуващи лекари; оттогава повече от 1800 лекари са кандидатствали за квалификации в чужбина

В един момент се оказвам че през 2011 г. има райони в Естония, в които „няма семеен лекар в радиус от 100 километра“.

Проблемът се отнася и до Румъния, която загубва половината си лекари между 2009 г. и 2015 г.

Няколко години след присъединяването на Полша към ЕС, над 60 % от студентите по медицина в пети и шести курс планират да продължат работа в чужбина. Словакия имаше около 15 000 практикуващи лекари, когато се присъедини към ЕС през 2004 г .; 3800 са подали молба за напускане оттогава.

Най-силно засегнати от изселването на лекари и медицински сестри: най-новите членове на ЕС, плюс кризата Португалия и Гърция, сочи анализът на Politico.

На запад мигрират предимно млади специалисти, В същото време средната възраст на лекарите в ЕС се увеличава. Повече от един от всеки трима лекари в ЕС през 2014 г. са били на възраст 55 или по-възрастни. До 2020 г. това „пенсиониране“ ще означава, че над 60 000 лекари – 3,2 процента от работната сила – ще напускат професията всяка година, според Комисията.

В резултат на миграцията в момента в Румъния 10 процента от населението съобщават, че са без медицинска помощ.

Хърватия също е от страните, които „губят кръв“ – загубила е 570 лекари (5 процента от общия брой) след присъединяването си към ЕС през 2013 г.

От една страна ЕС непрекъснато говори за влошаване на здравеопазването в някои страни, но не предприема на практика никакви мерки, за да ограници миграцията.

* * *

Процесът на преместване в друга държава от ЕС  традиционно е труден за строго регулирани професии, каквито са лекарската или на медицинските сестри. Кандидатите не винаги знаят къде да подадат заявленията си, за да им се признаят правата за практикуване – изискванията се различават в отделните държави и националните органи, сроковете – също.

Миналата година Комисията стартира програма, която опрости процеса за някои професии, правейки възможно кандидатстването по интернет. Чрез уебсайта на Европейската професионална карта специалистите, работещи в пет от сертифицираните професии с най-голяма мобилност в рамките на ЕС – медицински сестри, фармацевти, физиотерапевти, агенти по недвижими имоти и планински водачи – могат да видят какво се изисква във всяка страна, да качат квалификацията си и да платят Регистрационна такса. След като приемащата страна ги приеме, те могат да се преместят и (ако приемем, че отговарят на всички езикови изисквания) да започнат да практикуват. Ако страната домакин пропусне крайния срок за отговор, заявлението се одобрява автоматично.

Комисията обмисля подобно оптимизиране на процеса и за лекарите, но реши да отложи тази част от инициативата до потенциален „втори етап“, притеснявайки се за безопасността на пациентите, а отчасти и на „политическата чувствителност“ от въвеждането на програмата за лекари “в светлината на съществуващия недостиг на лекари в някои национални здравни системи.“

Това би означавало още истории като тази на Линдстрем, естонският лекар, който се е премести във Финландия.

* * *

Ситуацията в Естония се подобрява постепенно. Страната набира кадри от по-далечения изток и Русия, увеличява заплатите на здравните специалисти и ги мотивира да останат. Други държави също са възприели този подход, понякога с финансовата подкрепа на ЕС.

Например миналата година унгарското Министерство на човешките ресурси предупреди, че страната може да загуби половината от своите 6 500 семейни лекари през следващите 10 години до емиграция и пенсиониране. Затова те въведоха мерки за финансово стимулиране на лекарите и сестрите – безвъзмездни средства за отделни лекари до субсидирани от ЕС „кабинети за здравно развитие“, разпръснати из цялата страна – насочени към подобряване на медицинската система за общопрактикуващите лекари.

Някои лекари се връщат: когато децата на Линдстрьом започват училище, той също решава да се върне у дома. Сега той работи в практиката на семейството си в Талин.

Но опитът му показва колко е трудно за страни като Естония да запазят своите медицински специалисти.

След като работи във Финландия, той е наясно колко различна може да бъде работата му, дори ако двете страни са само в залив.

„Беше малко трудно да практикувам във Финландия да се върна в Естония“, каза Линдстрем. „Финландските лекари имат 15 пациенти на ден, а от 16-ия пациент вече са недоволни роптаят. Естонските лекари приемат, може би, 30 пациенти на ден и те не казват нищо.“

Джинджифил Хърви / Politico