Ниско качество на лечението и високо доплащане за медицински услуги – основни недостатъци на здравеопазването ни
„Ниско качество на лечението, високо доплащане за медицински услуги, високо доплащане за лекарства, липсват медицински кадри, лошо състояние на болниците. „На кое в най-голяма степен се дължат проблемите в здравеопазването – лош контрол в системата и съответните институции и органи – 45%, недостатъчно финансиране – 29%“. Така Димитър Ганев от социологическа агенция „Тренд“ коментира най-важните проблеми пред българското здравеопазване, на базата на проведена в периода 11-18 октомвтри анкета с участието 1006 души. Резултатите бяха оповестени по време на Първата национална конференция „Заедно за повече здраве“, организирана от фармацевтичния бизнес у нас.
Според данни на агенцията, представлявана от Ганев пред БНР 50% от хората, лежали в болница, са доплащали за медицинска помощ. Най-много хората са доплащали за диагностика и изследвания, сочат още данните, като 19% от хората са плащали за изследвания, 15% – за лекарства, 13% – за консумативи.
От анкетираните 1006 души 40 % са били удовлетворени от здравното обслужване, а 53% не са удовлетворени. Според авторите на проучването българите се доверяват повече на фармацевтите и след това на лекарите и медицинските сестри – 73% от анкетираните вярват на фармацевтите, 64% имат доверие в лекарите, а 65% – в професионалистите по здравни грижи.
Участниците в конференцията се обединиха около тезата за експертен и обществен дебат за здравеопазването, както и около предложението в здравеопазването да влязат повече средства чрез увеличаване на акциза върху цигарите, като този процент влиза в здравната система за лечение на заболяванията, които се причиняват от тютюнопушенето и като падне ДДС върху лекарствата, което всъщност е идея на СЗО, която ще се дискутира в началото на м. ноември.
„Имаме нужда от обществен дебат колко повече средства да се дават, как най-разумно да се разпределят, а има и нови теми, за които трябва да подготвим обществото“, каза Томислав Дончев и добави, че иновациите в здравеопазването съдържат потенциал за конфликт – поддържат човешкия живот, но някои от тях са много скъпи, каза още Дончев.
Системата ни е изначално сбъркана. Колкото и пари да се наливат, не може да има подобрение по същество. Работя като ОПЛ. Затрупаха ни с хартия – амбулаторни листове, отчети, справки, спецификации, касови бонове и какво ли още не. Ако днес 40 пациенти решат, че са им свършили лекарствата и трябва да дойдат за рецепта или за нещо друго, в рамките на 5 часа работно време колко се пада на пациент? Какво качество може да се очаква в тази ситуация?! А идват за щяло и нещяло. Скоро попаднах на един коментар, цитирам по памет : Нашенецът малко да се пореже и тича в спешното. Пациентите съвсем се отказаха от отговорността за собственото си здраве и я прехвърлиха на нас. Да не говорим за системния проблем: от самото начало трябваше да има два стълба на здравното осигуряване: задължително и доброволно. Задължителнията пакет на НЗОК да осигурява минимално за всички, солидарно. Доброволният пакет да осигурява останалото – кой за каквото може или иска да си плаща. Така и не се разграничиха двата пакета, всичко се трупа на бюджета на НЗОК. Непрекъснато излизат по-нови и по-скъпи лекарства, по-нови и по-скъпи изследвания и методики, няма как бюджетът да достига, някой трябва да поеме разликата. И ако този някой имаше добровла здравна осигуровка, може би това щеше да е решение. Очевидно има и проблем с контрола, както ни информираха медиите.