Ананиев: Няма нужда от Национална програма за борба с диабета – той и сега е приоритет
Министерство на здравеопазването няма да създава отделна Национална програма за борба с диабета, тъй като вече има действаща програма, която изцяло покрива модерната политика за грижа за диабетиците, съответстваща с изискванията и на ООН и на ЕП.
Това става ясно от писмен отговор на здравния министър Кирил Ананиев към депутати, предаде БГНЕС.
Да припомним, че в началото на седмицата лекари и пациенти излязоха с открито писмо, адресирано до премиера, министрите на здравеопазването, на финансите, на образованието и на социалната политика, управителя на НЗОК, председателите на Народното събрание и на парламентарната комисия по здравеопазване с искането за създаване на Национална програма за борба с диабета, която да включва профилактика, съвременно лечение и методи за самоконтрол, и създаване на екипи от специалисти, които да обучават пациентите как да “управляват” болестта. Организациите настояват за програмата като изпълнение на приетата от НС на 14 ноември 2008 г. специална декларация за диабета, припомняйки тъжния факт, че 8,5% от населението на страната живее с диабет, а прогнозите сочат, че през 2040 г. всеки десети ще бъде със захарна болест. От организациите припомнят, че подобни програми са приети в САЩ, Индия, Финландия, където само за няколко години честотата на диабета е намаляла с 55 до 58%.
В отговор на писмото здравният министър посочи, че профилактиката и лечението на захарния диабет и сега са сред приоритетите на водената от него политика. Според Кирил Ананиев с приетата Национална програма за превенция на хроничните незаразни заболявания (НППХНБ) 2014-2020 г. са предприети необходимите мерки за гарантиране на съвременна профилактика, диагностика и лечение на захарния диабет и усложненията му.
През 2018 г. диспансеризираните лица с диабет у нас са 424 192. Само в София диагностицираните с диабет са около 200 000.
Добрата новина, която става ясна от написаното от здравния министър е, че от догодина ще има сензори, заплащани от Касата.
От 2020 г. НЗОК ще поема и сензорите за продължително измерване на нивото на глюкозата. Те ще бъдат прилагани при интензифицирано лечение с инсулин по определени медицински критерии и указания от 01.01.2020 г. Четците на сензорите ще се осигуряват безвъзмездно от заявителите.
Сензорите дават възможност за непрекъснато следене на кръвната захар за разлика от еднократното отчитане на глюкозата в кръвта. Те ще предоставят динамична информация за скоростта, посоката и тенденцията към по-високи или по-ниски нива на глюкозата в реално време.
80% от смъртните случаи в България са причинени от т.нар. незаразни хронични болести – сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания, хронични белодробни болести и диабет.
В отговора на здравният министър-финансист подробно е описано и какви са сумите, които държавата плаща за страдащите от инсулинозависим и неинсулинозависим диабет – тип 1 и тип 2.
„Действията за борба с диабета изискват комплексен подход към заболяването, разбира се в рамките на възможния финансов ресурс, следвайки принципите на равнопоставеност за всички болни с различни заболявания”, заявява министър Ананиев.
За 2018 г. за за наблюдението на пациентите с диабет в извънболничната помощ са отделени 12.3 млн. лева, а за изследвания – 6.2 млн. лева. Болните с декомпенсиран диабет, лекувани в болнични условия по клинична пътека, са били 33 810, за които НЗОК е платила над 26 млн. лв.
Общо за болните от диабет НЗОК е платила 135 430 500 лв., от които 127 474 996 лв. за лекарства и 7.9 млн. лв. за медицински изделия.
