В печата днес: Изследваме реките за антибиотици, национална програма за борба с диабета, 400 лв. за кино в болница, дефицит на лекарства
„Реките в България ще бъдат изследвани за съдържание на антибиотици, предвижда една от мерките в бъдещата национална програма на страната ни за надзор на антибиотичната резистентност“, се казва в статия на в-к „Сега“.
Програмата ще бъде готова до края на годината, като целта, според доц. Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор, е да се създаде взаимодействие между хуманната и ветеринарната медицина, за постигане на по-рационална употреба на антибиотици.
„Да бъде създадена Национална програма за борба със захарния диабет (2020-2030 г.)“ пише в-к „Дума“ позовавайки се на писмо от пациентски организации на хората с диабет. „Писмото е адресирано до премиера, министрите на здравеопазването, на финансите, на образованието и на социалната политика, управителя на НЗОК, председателите на Народното събрание и на парламентарната комисия по здравеопазване. Организациите настояват за програмата като изпълнение на приетата от НС на 14 ноември 2008 г. специална декларация за диабета. След 11 години обаче България не е приела дългосрочна програма с финансови параметри, която да очертае стратегията за превенция, скрининг на рисковите групи, съвременно лечение и обучение на пациенти и семействата им, контрол и самоконтрол на заболяването, профилактика на усложненията“ посочва вестникът и припомня тъжният факт, че 8,5% от населението на страната живее с диабет, а прогнозите сочат, че през 2040 г. всеки десети ще бъде със захарна болест. От организациите припомнят, че подобни програми са приети в САЩ, Индия, Финландия, където само за няколко години честотата на диабета е намаляла с 55 до 58%.
„Броим по 400 лв. за кино в болницата“ е заглавие на в-к „Телеграф„, под което се коментират някои абсурди в ценоразписите на болниците, като ВИП пакети, кетъринг менюта и др. „В момента там са качени попълнени бланки от общо 323 лечебници в страната. Повече от 2/3 обаче не са подали цени, а само са уведомили, че такива има налични на сайта им или на видно място, като фоайе и регистратура. „Трябва да ви кажа, че след като прочетох ценоразписите на болниците, цяла седмица съм се чудил как има такива виртуозни решения за платени услуги. Поемам ангажимент тези практики да бъдат канализирани“, заяви вчера здравният министър Кирил Ананиев. Малкото лечебници, които са спазили това изискване, подробно са описали всички услуги, които им носят допълнителни доходи. Сред тях е МБАЛ „Пловдив“. Лечебното заведение към ВМА е записало, че разполага с киносалон с 500 места, който освен за прожекции може да бъде нает и за цял 8-часов работен ден, като цената за това е 800 лв. Това е и единствената болница, която е обявила колко струва използването на площ за заснемане. Много често в родните лечебници се снимат сцени от филми и сериали, като за целта продукцията плаща наем. В пловдивската МБАЛ наемът за 1 работен ден е по 20 лева на квадратен метър използвана площ. Друга услуга пък предлага УМБАЛ „Света Марина“ – Варна. Наем на зала в болницата излиза 120 лв. на ден. Толкова е цената и за използване на мултимедия. Столичната „Свети Наум“ пък е включила в ценоразписа си месечен наем за използване на билборд – 300 лв. Специализирана болница по рехабилитация – Тузлата, предлага фитнес за 5 лв. на час, а в „Св. Иван Рилски“ – Горна Оряховица, пробиват уши срещу 30 лв.“, пише медията.
“670 лекарства са дефицитни в България през последната година и половина“, пише в-к “Монитор“. За толкова медикаменти са получени сигнали в Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) от 9 юни 2018 до 21 октомври 2019 г., съобщи нейният изпълнителен директор Боряна Маринкова. Близо 200 от тях вече въобще не се внасят заради отнемане на регистрацията им в нашата страна. Това е станало по искане на производителите, които се оттеглят от българския пазар като малък и неатрактивен за бизнеса им, поясни Маринкова. Само през тази година е преустановена продажбата на 85 лекарствени продукта. От тях 3 са без аналози на пазара. Оказва се, че най-честите причини за преустановяване на доставките на българския пазар са маркетингови, оптимизация на портфолиото на компанията и прекратяване на производството.
