1600 болни се нуждаят от транскатетърна клапна аблация, едва 250 я получават

1600 пациенти годишно се нуждаят от транскатетърна клапна аблация, но едва 250 я получават – толкова може да поеме НЗОК за една година. Тази констатация направи проф. Иво Петров по време на IX Национален конгрес по интервенционална кардиология. Твърдението му бе споделено и от проф. д-р Диана Трендафилова, която посочи, че въпреки нуждите, в последните шест годни у нас, са извършени едва, за радост с висок успех – 99 %
Този вид интервенции са особено важни за т.н. високорискови пациенти, които не подлежат на друга опция за лечение, освен с методите на интервенционалната кардиология, тъй като риска от операция при тях е безкрайно висок. Това са пациенти, които имат комплексни заболявания като лявокамерна дисфункция, тежки съдови или клапни заболявания, белодробна недостатъчност, нестабилна хемодинамика и ритъмни нарушения, слаба циркулация на кръвта.
„Комплексните болни, които са докладвани за високорискови и които досега не можеха да получат лечение чрез хирургична намеса, все по-често получават животоспасяващо лечение с методите на инвазивната кардиология“, каза д-р Валери Гелев, председател на Българското дружество по интервенционална кардиология. Според изнесените данни на интервенцията значително подобрява качеството им на живот и затова е оправдана. Тези манипулации се извършват от мултидисциплинарен екип, състоящ се от хирурзи, анестезиолози и други специалисти, в зависимост от придружаващите заболявания на пациента. От скоро тези процедури вече се дефинират като определен подход към тази група пациенти.
Що се отнася до мексдународния опит, статистиката показва, че в САЩ, пациентите с висок риск, които са дефинирани като комплексни, се увеличават. „В болницата в Кливланд, в която аз практикувам и е един от големите медицински центрове в щата Охайо, около 30% от пациентите ни спадат към тази група“, сподели опита си д-р Наир Рави, който беше сред лекторите на конгреса. Характерното при тези пациенти е, че в повечето случаи при тях се налагат по-сложни и дълги процедури, използването на по-специфични устройства, стентове и пр., което оскъпява процедурата. „При нас повечето пациенти имат допълнително доброволно осигуряване, което покрива разходите за такъв тип лечение“, каза още д-р Рави.