Адвокат: Вместо да размахваме пръст, да търсим един по-добър стандарт на работа

„Забравила съм, какво толкова!“ е бил отговорът на рентгеновия лаборант Камелия Христова на въпроса на управителя на МБАЛ – Павликени – Ренета Кръстева – след случая със 70-годишната пациентка Асенка Христова, която остана шест часа в скенера, след извършване на изследване на белите дробове.

„Ако това, което действително се е случило се докаже, това според закона е злепоставяне. Отговорното лице  е било длъжно да се погрижи за болен и без уважителна причина това не е сторено. В тези случаи Наказателният кодекс предвижда или глоба от 100 до 300 лева или пробация”. Това коментира адвокатът по медицинско право Мария Петрова в студиото на НОВА тв.

„Категорично това е престъпление, ако се докажат всички факти в съда. Решението дали да търси персонална отговорност от лицето, което я е оставило, или да търси отговорност от болницата, е решение, което пациентката трябва сама да вземе, но пред нея има две възможности  – както да търси наказателна отговорност от конкретното лице, така и да търси и гражданска отговорност от самото лечебно заведение”, посочи още тя.

„Това, което наблюдаваме, е един типичен пример за лоша организация или така наречената „системна грешка“ в здравеопазването. Когато има безкрайно много събития, които могат да повлияят на пациентската безопостност и, разбира се, могат да рефлектират върху работния процес на всички в самото лечебно заведение. Тук не става въпрос за проблем от медицинска гледна точка – алгоритъмът е спазен, жената се подобрява, няма проблем в клиничните пътеки. Случилото се е следствие на грешка на организацията и грешка на управлението”, категорична е тя и добави, че има достатъчно добри алгоритми и практики за това, как трябва да се комуникира и с пациентите, и с ръководството на болницата, про такива изследвания.

„Добрата практика изисква непрекъснат визуален контакт с пациента по време на изследването, трябва да има персонал, който да го придружава до и след изследването. Става въпрос за едно изключително нехуманно отношение към пациента и е повод да може да се търси отговорност и от лечебното заведение.“

Това че никой не е забелязал грешката и продължение на шест часа и че тя не е коригирана от екипа някак си „в движение“, „показва лоша организация, липса на рутина, липса на стандарт, който да се спазва в работата, липса на добра комуникация между лекари и пациенти и между самия персонал.„

„В България няма стандарт точно за това, има добри световни практики, но ние не ги реципираме.“
„Дисциплинарната отговорност безспорно може да бъде ползвана срещу дамата – лаборант, но трудовото законодателство е така ситуирано, ча при този глад на кадри едва ли ще се постигне търсения ефект.“

Подобни действия противоречат както на Конституцията, така и на Европейската конвенция за правата на човека, включително и съдът в Страсбург се е произнасял по подобни казуси и това ще продължи, докато не разработим „черна кутия“ за здравеопазването – контрол и анализ на грешките.
„Вместо да размахваме пръст и да търсим назидание, да търсим един по-добър стандарт и начин на работа“, завърши адв. д-р Мария Петрова, специалист по медицинско право.