Световъртежът и ролята на разместените отолити във вътрешното ухо

Д-р Димитър Сянков е невролог с над 20 години клиничен стаж, част от екипа на отделението по „Нервни болести“ на Болница „Тракия“. Специализирал е доплерсонография на кръвоносни съдове за откриване на нарушения на съдовия кръвопоток на главата и шията, както и диагностика и лечение на състоянията на световъртеж и залитане.

Световъртежът е сред най-честите неврологични оплаквания при пациентите над една определена възраст. Това е състояние, което засяга около 30 процента от възрастните хора. Причините по принцип могат да се сведат до два вида – едните касаят увреда на вестибуларния апарат или на нерв и други, които се отнасят към уврежданията на мозъка. При младите пациенти по-често се касае за увреждане на вестибуларния апарат или на вестибуларния нерв, докато при възрастните значение има и евентуалното мозъчно увреждане. Когато говорим за световъртеж, трябва ясно да дефинираме, че това е илюзорно възприятие за движение на околните предмети и на средата, в която се намираме. Всичко друго е замаяност и равновесен дискомфорт. Световъртежът, в тесния смисъл на това понятие, може да се появи както при млади хора, така и при възрастни пациенти.

Няма ясна граница, но след 65-годишна възраст, освен за обичайните патологични състояния, които могат да се проявят при всеки човек, можем да говорим за така наречената пресбиастаза. Равновесието е сетивна система и нейната функционална пригодност намалява по същия начин с възрастта, както зрението и слуха. Знае се, че с напредването на възрастта човек по-трудно вижда наблизо или надалече, слуховият му спектър също става по-ограничен, не е както при младия човек. По подобен начин в по-късна възраст равновесието се поддържа по-трудно, особено при наличието на някакви външни дразнения. Друга основна причина за появата на световъртеж в напреднала възраст, това е мозъчно-съдовата болест.

Възрастните хора често имат усещането, че световъртежът и замаяността им се дължат на промени в скелетната структура на тялото им и на ошипявания, които притискат нерви или съдове. Това може да бъде причина, но начинът, по който дегенеративните промени на гръбнака влияят на равновесието, рядко е от съдов произход. Чести са, наистина, оплакванията на възрастните хора от подобни усещания за замаяност свързани с ограничние обема на движения и болки във врата, но механизмът обикновено е друг. Причината трябва да се търси в нервните пътища, които тръгват от гръбнака и стигат до равновесните структури на мозъка. Това са, например, стеснения на гръбначния канал, изкривявания и други промени. Когато говорим за шипове, тяхното диагностициране по-скоро подсказва доколко е напреднал процеса на износване на гръбначния стълб. Шиповете рядко имат пряко отношение към някой симптом. Има ли шипове, значи дегенеративните процеси вече са много напреднали и може да се предположат всякакви други промени в гръбнака.

Рисковите фактори, които могат да отключат замаяността, която възрастните хора схващат като световъртеж са на първо място възрастта, на второ – фактори, които предизвикват появата на мозъчно-съдова болест – артериалната хипертония, захарния диабет, ритъмно-проводните нарушения на сърцето, хиперхолестеролемията.

Диагнозата на причините за появата на световъртеж става чрез специализиран вестибуларен преглед, който може да установи локализацията и причините за появата на това илюзорно възприятие за движение на предметите около нас. Добре е този преглед да бъде направен от отоневролог. Много често обаче едни по-леки оплаквания, една обикновена на пръв поглед замаяност, може да се окаже симптом на много по-тежко заболяване. Световъртежът често протича с много неприятни усещания като гадене, повръщане, изпотяване, сърцебиене. Човек понякога има усещането, че едва ли не ще умре в следващия половин час. Това обаче на практика никога не се случва, защото обикновено става дума за напълно безобидни състояния. Съществува така наречения „доброкачествен позиционен световъртеж“, който е много неприятен, но е безобидно състояния. Дори лабиринтопатиите – уврежданията на вестибуларния апарат, не са някакво тежко инвалидизиращо заболяване в големия процент от случаите. Докато една замаяност, придружена с нарушения в равновесието и открити при неврологичен преглед допълнителни симптоми, вече може да говори за сериозна увреда на нервната система. При млади хора това може да е множествена склероза. При възрастни хора обикновено влизаме в контекста на мозъчно-съдовата болест. Много често се говори за т.н. „вертижен синдром“, аз казвам, че няма такава диагноза „вертижен синдром“. Това е израз, добил гражданственост, защото е много звучен и стои авторитетно в устата на пациентите. Обикновено под „вертижен синдром“ хората разбират всичко, което е свързано с проблемите в равновесието, за които говорихме досега. Нека хората не си поставят сами диагнози, а да се обръщат към специалист, когато имат подобни проблеми. Точна диагноза ще им даде на първо място отоневрологичния преглед. Той дава отговор на въпроса има ли световъртеж, замайване, има ли към него нарушение на равновесието, от коя страна е и на какво ниво е увредата.
Доплеровата сонография, която изследва съдовата система и търси съдови причини за появата на замаяност и на нарушено равновесие има място при поставяне на диагнозата. Тези съдови причини може да доведат до нарушения както в мозъка, така и във вестибуларния апарат. Тъй като доплеровото изследване е много достъпно в България, всякакви оплаквания за нарушено равновесие са от най-честите причини за назначаването му. Световъртежът е симптом. Няма такава болест световъртеж. Както казах, има състояние, което се нарича доброкачествен позиционен световъртеж, но при него обикновено има и вегетативни прояви като гадене и повръщане и не се изчерпва само с илюзорното възприятие на околните предмети и среда.

Ако световъртежът е придружен със залитания, а по принцип в повечето случаи световъртежът е придружен със залитане. Обикновено обаче, когато имаме само замаяност със залитане, без изразен световъртеж, особено при млад човек, е уместно да се направят по-задълбочени изследвания от невролог или още по-добре от отоневролог. Защото много често, точно когато няма тежки оплаквания и тежък световъртеж, може да се окаже нещо много сериозно. И обратно. Най-често силните субективни усещания са симптоми за безобидни състояния, които дори не се лекуват с лекарства, а с манипулация за“ наместване „на едни характерни за вътрешното ухо фрагменти наречени отолити. Тази манипулация е много елементарна, но в същото време много ефикасна.

Лечението – има медикаменти, но за съжаление те не могат да решат докрай проблемите с тези състояния. Медикаментите, които използваме, по-скоро подпомагат постигането на равновесие между лявата и дясната половина на вестибуларния анализатор, докато мозъкът успее да се справи сам. Обикновено, когато става дума за истински световъртеж, който продължава няколко дни, мозъкът има много високи компенсаторни възможности. След компенсацията започва доста дълъг период на възстановяване, който трае с месеци. През този период ние включваме медикаменти, с които помагаме на мозъка да компенсира преживения вестибуларен дисбаланс.

Специална профилактика няма, освен да се пазим от простудни заболявания и травми, които биха могли да станат причина за появата на световъртежа в тесен смисъл, но той най-често възниква без конкретна причина. Останалото е профилактика на мозъчно-съдова болест, за която най-масовия рисков фактор е високото кръвно налягане.