Формиране на микробиома и значението му за здравето на детето

По време на бременността, в първите дни след раждането и до втората-третата година от живота на детето (както и периодът на хранене и разширяване на диетата) се поставя основата на колониите от микроорганизми, която живее в нас – т.н. миктобиом.

Всеки етап от формирането на микробиома играе важна роля за поддържането на здравето на детето. Нарушенията на равновесието на микроорганизмите в негов него види до редица нежелани състояния и заболявания. Ето защо е полезно да се знае повече за това.

Микробиом – съвкупността от микроби (бактерии, вируси, гъбички) с техните гени, които се намират в тялото на човека. Най-много са бактериите – „добри“ и „лоши“ бактерии. Добрите, наричани още пробиотични (про – за, биос – живот), се грижат за нашето здраве и живот. Лошите бактерии и вирусите, са патогенни (патос – болест, генезис – създаване), т.е. създаващи болест, болестотворни. Броят на микробите в нас надвишава броя на собствените ни клетки и гени. Микроорганизмите се срещат навсякъде, но най-вече върху лигавицата на носа и устата, по стените на червата ни (най-много микроби живеят там). Микроорганизмите се делят на добри – грижат се нежелани гости да не преминават навътре към кръвта и лимфата и лоши – бактерии, вируси, гъбички, паразити; пестициди, химикали и токсини, оцветители, консерванти, гмо продукти, тежки метали: молекули от прием на лекарства – антибиотици, цитотоксични лекарства, хранителни добавки с високо съдържание на лактоза: алергени (например полени, фъстъци и т.н.); несмлени молекули храна – глутен (в зърнените храни), казеин (в млякото), лактоза (в млякото) и др. Кръвта и лимфата са „забранена зона“ за всички бактерии и други нежелани гости, включително и за добрите. В исторически план всичко започва в краят на 17 век, в Лондон, където холандският естествознател Антон ван Льовенхук разглежда под микроскоп собствената си зъбна плака и вижда малки клетки “които се движат” – трилионите микроорганизми, населяващи нашето тяло, които днес наричаме микробиом.

„Добрите“ микроорганизми вземат участие в синтезата на различни хранителни вещества – витамини, фолиева киселина и др.; предпазват лигавиците от контаминация с патогени – разпознават ги и не позволяват преминаването им през лигавиците; съдействат на имунни клетки да разпознават и обезвреждат нежеланите гости и да толерират добри бактерии да не реагират срещу тях; синтезират вещества – метаболити –срещу нежеланите гости; „комунилират“ с клетките в други наши органи и им казват как да действат – в това число с мозъка и затова могат да контролират характера и поведението ни.

Липсата на баланс в чревния микробиом в ранна детска възраст може да доведе до нежелани състояния, засягащи здравето както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Грижата за добрите бактерии в нашите черва остава важна през целия ни живот.

Стресът и употребата на антибиотици по време на бременност, някои инфекциозни заболявания в този период водят до намаляване на броя на бифидобактериите и лактобацилите и забавяне на адекватната колонизация. А това от своя страна увеличава риска от развитие на алергии, масови инфекции, автоимунни заболявания и затлъстяване. 

„Всички имунологични събития в стомашно-чревния тракт се отразяват в системното кръвообращение“, твърди Александър Горелов от Централния изследователски институт по епидемиология в Русия. „Съществува тясна връзка между имунната система на различни органи и системи на човешкото тяло. А дисбалансът в имунния баланс в една област може да повлияе на имунния статус на другите“, казва още той.

Значението на здравият микробиом: имунен отговор – имунните клетки в лигавиците в кръвта разпознават и нападат „нежеланите“ гости, за да ги спрат – т.н. имунен отговор при инфекция. Имунен отговор може да се отключи и към други чужди тела – например чужди тела алергени, или токсини, или несмлени добре частици от храни; хронични възпаления – когато през лигавицата преминават „нежелани“ гости и имунните клетки постоянно се налага да реагират срещу тях, има и постоянно, т.е. хронично възпаление; автоимунни заболявания – понякога имунните клетки реагират като на чужди срещу наши собствени клетки, засягайки един или повече органи – т.е. възникват автоимунни заболявания: диабет тип 1, лупус, ювенилен артрит, псориазис и др.
 

След раждането формирането на микробиона продължава от първия ден до към третата година на детето. Факторите, които имат отношение към формирането му са: нормалното раждане, кърменето, свободното гледане на децата – игри, пипане, лапане, без излишна стерилност и обратно: раждане с цезарово сечение, липсата на кърмене, антибиотична терапия, твърде стерилна среда, могат да са причина за израстване на нездравословен микробиом, резултатите от което са по-често боледуване, по-висок риск от наднормено тегло, алергии и хранителни непоносимости още от ранна възраст, астма, отражение върху развитието и поведението и др.