Мими Виткова: Тече невъзвратим процес на подмяна на общественото здравеопазване с частно

„Тече невъзвратим процес на подмяна на общественото здравеопазване с частно.“ Това каза в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването и припомни Конституцията, в която е записано, че здравеопазването е ангажимент на държавата, а не на частни субекти.
„Обясненията за прословутата демонополизация и очакването тя да се случи ни тласка още повече към завишаване на пазарността в системата. Нелепо е обяснението, че частни субекти ще реализират невероятен професионален контрол в системата и как те ще спрат доплащанията. Нищо подобно няма да се случи. Доплащанията ще растат, защото от една страна вноската от 8% няма да се пипне, а от друга страна има лечебни заведения, които имат пълна свобода на ценообразуване“, обясни още тя.
А ето и целото интервю:
Водещ: Правителството отпусна на 10-ти април с постановление допълнителни 50 милиона лева за увеличение заплатите на медицинските сестри. Месец по-късно то е намалило сумата на 6 млн. лева, а сега здравният министър твърди, че за увеличение на въпросните заплати 50-те млн. лева са дадени от резерва на НЗОК. Обаче, освободените през май 50 млн. лева от резерва на НЗОК са били насочени за увеличение цените на клиничните пътеки в педиатрията, заради протеста тогава на лекарите и сестрите от Детската болница „Проф. д-р Иван Митев“. Получава се, че обещаните за заплати на медицинските сестри пари са отишли другаде и те отново протестират, защото не са получили увеличението. Министър Ананиев твърди, че парите са дадени, става въпрос за публичен ресурс и източникът на финансиране не е важен. За да се ориентираме в тази финансова еквилибристика се обърнахме към д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването. Колко са парите за повишение на заплатите на медицинските сестри и те реално откъде ще ги получат, изобщо дали ще ги получат?
Мими Виткова: Ами тя е проста математика, даже бих казала аритметика. Оказва се наистина, че парите не са дадени целево за повишаване на заплати, а пък в същото време няма и такъв механизъм – в търговски дружества да се налеят едни пари целево за подобряване на възнагражденията на средния медицински персонал. Не мога само да разбера, защо първоначално тези 50 милиона са отпуснати директно на Министерство на здравеопазването, какъв е бил замисълът тогава, и след това вече, месец по-късно решението е парите да се вземат от резерва на касата и да бъдат насочени чрез цените на клиничните пътеки, и то не на всички. Някои цени са променени. Тоест лечебни заведения, които работят по тези клинични пътеки с повишените цени, логично са получили повече приходи за второто полугодие. Но такива лечебни заведения, които не работят с такива клинични пътеки, нямат педиатрични отделения или повишени са цените на някои клинични пътеки в областта на детската кардиохирургия, но това са доста специализирани неща, в много малко болници има такава дейност. Така че не можем да говорим, че наистина политическият ангажимент, който публично беше обявен, че парите ще бъдат отпуснати именно за корекция на заплатите на средния персонал, са изпълнени. Те останаха само на декларация. Вижте, големият проблем в системата са много тежките неравенства във възнагражденията. Ние виждаме даже и клинични злоупотреби, бих казала, които вашите колеги от медиите изнесоха. Какво означава лекарска заплата 57 хиляди лева и лекарска заплата с не по-малко сложен труд – 1000 лева? Докато не се разбере, че здравната система не е сергия и че пазарни механизми в класическия им вариант тук са неприложими, неработещи, картината ще се влошава. Сега министерството виждате, че казва – ами ние дадохме тези пари. Тези пари наистина са дадени, те влизат в системата. Въпросът е за какво. И докато възнагражденията на работещите са част от приходите в съответното лечебно заведение, и се казва, че възнаграждения ще има, само ако лечебното заведение има финансов резултат, има финансови средства за това. Системата на здравеопазване е изградена, говоря за една социална система, която е изградена на абсолютно други принципи. Необходимо ли е да има на това място болница, с какви структури, какъв персонал, в какви направления. И съответно за възнагражденията на работещите в тази система има обективни критерии, по които се преценява, че трябва да я има тази болница и те не трябва да бъдат елемент от приходите. Приходите чрез осигуряването могат да покриват дейността, но в никакъв случай те не могат да покриват и единствено от тях да зависят заплатите. Защото по пътя на тази логика ние вече оголихме системата от лекарски кадри, сестрите отдавна са дефицит в цели региони. Което е абсолютно недопустимо. И затова и сега ще преживеем това политическо говорене напразно – за какво са дадени парите и как са разпределени. Защото има медицински сестри, които имат прилични възнаграждения, обратното, има вече много медицински сестри, които са на минимална работна заплата. Трудът и на едните, и на другите, е труд, който трябва да бъде възнаграден прилично. Така че ми е трудно да коментирам, какъв е бил замисълът през април и какъв е бил замисълът през следващия месец май, за да се коригира постановление на Министерски съвет от 50 милиона на 6 милиона. Това е търговският статут в нашата здравна система. И това, което пък ни обясняват, че ще се случва – прословутата демонополизация, ни тласка още повече към завишаване на пазарността в системата, с абсолютно нелепото обяснение как едни частни субекти ще реализират невероятен професионален контрол върху системата и как ще спрат доплащанията. Нищо подобно няма да се случи: доплащанията ще растат, защото от една страна вноската няма да се пипне – 8%, и в същото време се казва – но от другата страна седят лечебни заведения, които имат право на абсолютно свободно ценообразуване. И щял следващият там осигурител или застраховател, не знам как ще се казва той, да се пазари. Е, да, ама болницата в даден регион е една. С кого да се пазариш? И ако съответните цени не устройват дадената осигурителна компания, тя ще лиши населението въобще от болнична помощ ли в този регион? Пазарът в здравеопазването е неприложим в този вариант, в който ние го приложихме и го разбираме. И най-трагичното според мен от този свръхпазарен уклон е тежката деформация в мисленето на медицинските специалисти.
Водещ: Доктор Виткова, възникват доста въпроси. Първият е, Кирил Ананиев е бивш финансов министър. Той не е ли знаел, когато се е готвело това постановление през април и когато е обсъждано вече, и стенограмата е извадена и публикувана, че гласуваните от Министерския съвет 50 милиона не могат да отидат в търговски дружества, няма такъв законов и финансов механизъм?
Мими Виткова: Аз мисля, че вие с въпроса си давате и отговора. След като бе допуснато да се издаде такова постановление, видно маса неща не са преценени. Когато зададох въпроса, готвейки се да правят тази демонополизация, значи в момента 8% вноска не достигат, и системата твърди, че не достигат, макар че никой не е направил абсолютно никакви обективни анализи, кое колко струва, стигат или не стигат, им казах – трябва да се създаде задължително гаранционен фонд, в който да се вложат от тези 8% вноска едни пари и те да бъдат замразени, за да гарантират, че ако някое от тези частни дружества фалира, неговите осигурени лица да останат без медицинска помощ. И реално в системата ще влязат по-малко пари, не 8%. Отговорът на този мой въпрос беше: „не сме мислили за това“. Така че това е достатъчен аргумент, за да знаем как са мислили, когато са ги гласували тези 50 милиона.
Водещ: Следващ въпрос. Сама казахте – имате достатъчно наблюдения, че има болнични заведения, в които заплатата на медицинските сестри е добра, има други, в които те получават минималната работна заплата. Колко по-различен трябва да е трудът на двете места, за да има такава диспропорция?
Мими Виткова: Вижте, той няма как да е много по-различен. Да, в различните профили на медицината има по-специфичен, професионално по-натоварен профил. Но там, където заплатите са минимални, обикновено това са болници, лечебни заведения, където дефицитът на медицински сестри е много тежък. Тоест една медицинска сестра там, ако някой смята, че полага по-малко труд, не е вярно, защото тя работи за две и за три медицински сестри, тъй като ги няма, в едно и също работно време. Именно затова не може критерият на възнагражденията да бъде финансовото състояние на лечебното заведение. Погледнете масово какво се случва. Аз твърдя, че тече невъзвратим процес на подмяна на общественото здравеопазване с частно. И не казвам, че едното е по-добро или по-лошо. Но в Конституцията пише, че ангажимент за здравето на гражданите е на държавата, а не на частните субекти. Кой частен субект има интерес да направи инфекциозна болница или в собствената си болница да направи инфекциозно отделение? Ами аз не видях нито една частна болница, в която да има инфекциозно отделение. Е, това какво означава, че в България няма да има въобще лечение на болните с инфекциозни заболявания? Държавните болници масово, не всички, но масово са в тежък кадрови дефицит, в тежък технологичен дефицит и в състояние на битовата обстановка, което е плачевно. Това може ли да продължава? Докато частните болници, те вземат значително повече доплащания от пациента, за да могат да предоставят по-високи заплати, и да привлекат добрите лекари, и да си набавят и медицински сестри. Това е истината. И това се случва.
Водещ: И да създадат по-добра обстановка за пациента.
Мими Виткова: Разбира се, и по-добра битова обстановка за пациента. Разбира се.
Водещ: Как да се преодолее диспропорцията?
Мими Виткова: Като се откъсне възнаграждението на персонала от цените на клиничните пътеки. Защото не само между болници и болници има такива различия, има ги и вътре в една болница между отделните профили. Има отделни профили, където възнагражденията са космически, и други, където са тежко подценени. Логиката – тези клинични пътеки са скъпи, поради което и трудът на работещите ще бъде в пъти по-добре оценен, отколкото в други, които са евтини. В това няма никаква логика. Като се разболее едно дете, всеки търси педиатъра. А педиатричните пътеки са 100 лева, 200 лева, 300 лева. И ние наистина оставаме без педиатри. Ако на година са се готвили по 100-150 педиатри и са излизали със специалност, сега ако излязат 15-20 в държавата, ние трябва да се радваме. Именно заради тези диспропорции ние нямаме патоанатоми. Ние сме с 60 патоанатома в цялата страна. Провеждайки профилактика, ние чакаме по един месец да ни се върнат резултатите от периферията, защото няма кой да гледа цитонамазките. Те се разкарват от град на град. Е, това какво е? Един хирург не би могъл да продължи една оперативна интервенция, където има съмнения за злокачествен процес, докато не получи т.нар. бърз препарат, който се гледа от патоанатома. Като го няма патоанатомът, колко трябва да е велик този хирург? И само той ли е, за да бъде в избор на екип и да му се заплаща допълнително? Медицината е екипна дейност. И ако това разделение вътре в отделните специалности е така драстично, не, че не трябва да има разлика, разбира се има по-тежки специалности, има по-интензивни звена и всичко останало, където и патологията е по-тежка. Но такива драстични диспропорции не бива да има.
Водещ: Какво трябва да се направи, за да се остойности адекватно трудът на лекарите и на медицинските сестри? Защото далеч сме от мисълта за уравниловка. Казахте – има различни натоварвания, различни квалификации по степен и по опитност, но какво трябва да се направи, за да могат тези, които действително са добрите специалисти, да получават заслуженото, но да не е за сметка на останалите, защото това взривява и вашето съсловие? И рефлектира върху пациентите, върху нас.
Мими Виткова: Естествено. Вижте, в момента системата стимулира обороти, много често и празни, защото от оборота зависи прихода на лечебното заведение, и съответно и възнаграждението на работещите. Дори се стига до индивидуализиране – на онзи, който дава голям оборот, съответно неговата заплата да е много по-голяма. В същото време трябва да има обръщане на този критерий и той да отразява професионализма, професионалната квалификация. Защо една Германия, която е класика в осигурителните системи, си направи щатни заплати на работещите, докато при нас няма такъв елемент? Т.нар. допълнително материално стимулиране у нас стига до 300-400 процента от основната заплата. Такова нещо от допълнително стимулиране няма никъде. Пак казвам, разлики трябва да има, но ако се обърне механизмът за формиране на заплатите и професионалната квалификация – една специалност, две специалности, владеене на определени методики и всичко останало бъде водещо като критерий за формиране на работната заплата, ми се струва, че нещата ще си дойдат на мястото. Тогава поне ще спрем генерирането на празни обороти и приемането на пациенти най-вече в болниците, когато нямат нужда, единствено и само, за да донесат приход на болницата. Такива случаи колкото щете.
Водещ: Доктор Виткова, в предишни разговори вие ни казахте, че сте събрали доста случаи на злоупотреби в болничните заведения. Докъде стигна списъкът и какво смятате да правите с него?
Мими Виткова: Доста дълъг е. И следващите няколко дни от асоциацията ще определим датата, когато ще направим пресконференцията, ще изнеса тези данни на медиите. И, дето се казва, както решим ние, българите – ще се борим ли с тези деформации или ще се оставим те да ни залеят и всъщност порочните практики да бъдат вече наречени идеални практики. Защото има и такава тенденция.
Водещ: Какво представляват деформациите? Бихте ли открехнали малко завесата?
Мими Виткова: Много тежки. Много тежки. Включително и днес колегите ми донесоха пак документи за раждания, които са безумие, абсолютно безумие. 2000 и няколко лева допълнително поискани услуги на час, никой не знае какво влиза в тези услуги на час. Даже има случай, в който 200 и няколко лева са искани за придружител на родилка, като този придружител пише какво осигурява – стол и одеяло. Вижте, някои неща дори човек се срамува да ги коментира. Предоперативни консултации по 2000 и няколко лева, онкологично болни, които са здравно осигурени, се оперират за 6500 лева, въпреки че болницата има договор с касата за тази клинична пътека, но конкретният лекар не желаел да работи по договора с касата, и съответно пациентът, когото някой е посъветвал, че това е най-добрият лекар, плаща 6500 лева. И много други неща. Аз ще ги раздам писмено на медиите, за да не се мъчат колегите ви да записват тази специфична материя. Пък и да не бъда обвинена, тъй като ще назова болниците, да не бъда обвинена в предоставянето на грешна информация.
Водещ: През другата седмица казахте, че ще направите тази пресконференция.
Мими Виткова: Тогава ще се съберем, но предполагам, че в следващите около 15-тина дни ще направим тази пресконференция.
Водещ: Ще следим какво ще се случи. Благодаря ви, че имате смелостта да коментирате ситуацията. Трябва да ви призная, че немалко ваши колеги, които потърсих за интервю, ми отказаха.
Мими Виткова: Вижте, това, което казвам, е публична тайна. Това, че ние си затваряме очите – и управляващи, и част от работещите в системата, за мен е погрешен подход за решаване на проблемите.