М.с. Петя Недкова: Излизаме заедно и сега – предстои гласуване на бюджета!

–Г-жо Недкова, дълго време Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) стоя настрана от протестите. Защо сега решихте да организирате протест?
– Не, БАПЗГ не е стояла настрана от протестите, нито пък е била против организирането им, просто не участвахме в организацията им, по определени причини. Но преди да ги спомена, искам да кажа още в началото, за да се чуе и разбере – БАПЗГ винаги е подкрепяла исканията на протестиращите колеги, защото те са наши, общи за съсловието и са формулирани много отдавна. Ще обясня защо: когато в края на м. януари стана ясно, че има спонтанна организация за протестни действия, беше свикано заседание на Националния съвет на БАПЗГ, в който участваха всички председатели на регионални колегии и управителния съвет на организацията. На това заседание по-голямата част от регионалните председатели изразиха становище, че не могат да организират протест за краткото време – преди първи март и се взе решение за съставяне на подписка с исканията, които не бяха изпълнени след 12-ти май 2018 г. Впоследствие подписката събра над 33 000 подписа и беше внесена в Министерски съвет.
– Съсловието е едно, исканията са едни и също, защо обаче не успяхте да влезете в сътрудничество, да го наречем, със спонтанно организирания във фейсбук протест?
– Ние не участвахме в организирането на протестите, но от своя страна винаги ги подкрепяхме. Никой от ръководството на БАПЗГ не се противопостави на протестиращите колеги, напротив – на много места се оказваше пълно съдействие за организиране на протестите от регионалните колегии. Аз самата участвах в първите два протеста, организирани в гр. София. Дори изпратихме писмо, подписано от г-жа Милка Василева, до Мая Илиева, в което предложихме помощта си.
„Поради факта, че наши членове заявяват желание за протест, със справедливи искания, трябва да подкрепим протеста. Същите искания, с подобни формулировки БАПЗГ повтаря от 10 години и те са внесени официално в институциите. По част от тях има известен напредък, но крайно недостатъчен поради липса на политическа воля. БАПЗГ не организира протеста, защото един мащабен протест изисква по-дълго време за организация, но по никакъв начин не трябва да пречим на колегите, които желаят да протестират. Всеки има право свободно да изразява мнението си и да поставя исканията си. Надявам се този протест да катализира процеси по регулация на професиите ни и достойно заплащане на труда ни, които отдавна трябваше да са приключили.“ Писмо на БАПЗГ до Мая Илиева.
– Кое ви дистанцира, вас – легитимните представители на професионалистите по здравни грижи и новосъздадената асоциация?
– Както споменах преди малко, аз самата участвах на първите два протеста, организирани в гр. София. Тогава обаче към протеста се присъединиха външни за съсловието хора, които търсеха собствена изява. След това самите организатори на протестите се разграничиха от БАПЗГ с нелепи мотиви. Настъпи едно безсмислено противопоставяне, активно подкрепяно от медиите. Необходим беше враг, който да обедини недоволството и той се намери – БАПЗГ. Ние сме длъжни да изясним противоречията си в самото съсловие, без външни влияния и това вече се случва.
– Вярвате ли, че протестът, организиран във фейсбук е наистина спонтанен или има едно подготвено и подкрепяно отвън ядро?
– Иска ми се да вярвам… Всъщност уверена съм, че по-голямата част от колегите са искрени. Те излязоха на улицата отчаяни, обезверени и в безизходица.
– БАПЗГ – г-жа Василева и Вие, сте хора на добрия тон. В по-предишни разговори, винаги сте споделяли, че вярвате в разума и добрите намерения на управляващите и че подобни сериозни въпроси се решават не на улицата със свирка в ръка, а на масата за преговори – обмислено и аргументирано. Кое се промени? Защо решихте, че е отново време да излезете на улицата?
– За съжаление излиза точно така. Очевидно е, че трябва да има протести, за да бъдем чути. Там, където думите и разумът свършват, започва бунтът… След години на декларации, отворени писма, заявления, преговори, уклончиви отговори и неизпълнени обещания, наистина средствата на дипломацията са изчерпани. Самите ние, като най-многобройното съсловие в системата, все още не можем да осъзнаем силата си. След големия протест на 12-ти май 2018 г. министър-председателят каза, че ако искаме повече пари„ще счупим държавата“. След протестите на 1-ви март бяха отпуснати 50 млн. лв., а след това и още, които трябваше да бъдат разпределени за заплати на медицинските сестри. Никой от нас не разбра къде отидоха парите, но те не стигнаха до протестиращите. До този момент никой от управляващите не пожела да очертае конкретни стъпки за решаване на най-наболелите проблеми в съсловието ни. Никой от тези, които определят политиките в здравеопазването, дори сродните ни съсловни организации, не се наеха, заедно с нас, да очертаят единна краткосрочна стратегия с конкретни мерки за оцеляване на съсловието ни. Проблемите от години са известни и най-големия от тях е този, че националната здравна сигурност е застрашена поради липса на медицински сестри, акушерки, фелдшери, рехабилитатори, медицински и рентгенови лаборанти. Става дума за професионалното и дори физическото оцеляване на едно съсловие, без което няма здравеопазване.
Очевидно е, че ако няма протести, не те чуват.
– А ролята на синдикатите? Защото това е преди всичко тяхно задължение?
– БАПЗГ не участва в подписване на КТД. Затова са ни необходими национално представени синдикални организации. БАПЗГ е в постоянен диалог с двата синдиката – ФСЗ към КНСБ и МФ „Подкрепа“. Още преди две години бяха постигнати минимални прагове на заплати, които почти никой от работодателите не изпълни. Защо се подписва тогава КТД в отрасъл „Здравеопазване“? В много лечебни заведения на специалистите по здравни грижи се дават заплати близки до минималните за страната. Така нареченото допълнително материално стимулиране (ДМС) се разпределя по неясни за всички работещи в системата правила. Това е синдикална дейност. От друга страна министър Ананиев се оплаква, че не може да наложи правила в системата, защото лечебните заведения не са му подчинени.
– Решението?
– Трябва да има някакъв ефективен механизъм за контрол. Иначе се получава така, че тези, които разпределят средствата в системата на здравеопазване, много искат да ни дадат парите, които ни се полагат, но няма начин това да се случи. В същото време лекари получават над 50 000 лв., а медицинска сестра 670 лв. Докога може да се търпят тези тежки диспропорции?
– Но проблемът на Вашето съсловие не са само мизерните заплати.
– Да, така е. БАПЗГ от години е формулирала предложения за регулиране на нашите професии, които ще „осветят“ труда ни, представени са в годините назад и сме готови незабавно да ги представим отново на отговорните институции. Такива са предложенията за разписани специфични дейности на специалистите по здравни грижи към всеки медицински стандарт, методика за изчисляване на нуждите от персонал в зависимост от броя и тежестта на пациентите в съответното отделение, допълнително заплащане за квалификация и редица други.
Друг проблем на съсловието ни е откровеното пренебрежително отношение към качеството и обема на труда ни. Няма формулирани критерии за качество на здравните грижи в нормативните документи. Постоянно намалява броят на работещите медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти. Чудя се къде са пациентските организации? Къде са хората, за които се грижим?
– Вие се чудите къде са пациентските организации, но някои ръководители на такива нарекоха организирания от вас протест на 7 октомври „демонстрация с неясна цел“, че „всъщност не се организира с конкретна причина. Организира се по повод Международния ден на протеста.“
– Жалко, ако наистина мислят така… Датата 7 октомври не е избрана случайно – 7 октомври – Световен ден за достоен труд. В началото в протеста заявиха желание за участие, Български лекарски съюз*, МФ „Подкрепа“ и КНСБ – както би трябвало да бъде. Искахме цялата медицинска общност да постави обединените си исканият, но в последствие МФ „Подкрепа“ реши да се оттегли… Излизаме заедно и сега, защото предстои гласуване на бюджета! Сега е моментът да кажем какво искаме!
– А това „отлюспване“ – създаде се Асоциация на българските медицински сестри, подобно на Алианса на българските акушерки (АБА), Българска асоциация на лаборантите в образната диагностика и терапия, Сдружение на медицинските фелдшери бакалаври по медицина в България, Асоциация на физиотерапевтите в България…
– Много колеги смятат, че на тези организации могат да бъдат възложени синдикални функции, но това няма как да стане. Синдикатът е друга организация. Няма нужда от противопоставяне на тези организации и БАПЗГ. Функциите са различни. До момента имаме много добри взаимодействия с АБА, въпреки необмислените медийни изявления на председателя им. Провежданите от тях стойностни обучения за акушерки се кредитират от БАПЗГ, същото е с рентгеновите лаборанти. Това е доказателство, че ако някой иска да работи за издигане на имиджа на съсловието, може спокойно да го прави. Няма никакви пречки и ограничения. Всеки от членовете на БАПЗГ може да членува в друга неправителствена организация или политическа партия.
А иначе БАПЗГ е тази, на която Законът е заложил функциите на регулатор на професиите. С промяната в Устава на Асоциацията постигнахме имено това – задължително квотно представителство на всички професии в органите на управление на национално ниво. Има председатели на регионални колегии, които са медицински сестри, фелдшери, рехабилитатори, акушерки, медицински лаборанти. В Националния съвет по качество, който работи по предложения за нормативни документи, свързани с регулация на професиите, участват представители на всички професии и т.н. Едно е да се провъзгласиш за лидер на 100-200 човека, друго е да те изберат на конгрес с 500 делегати. Има правила, наложени от Устава на БАПЗГ. Те могат да се променят, ако членовете искат това. Всеки, който има желание за изява и е подкрепен може да го направи, стига да има самочувствие да заяви ясно позициите си и мотивирано да ги отстоява.
– Съвсем наскоро прочетох Вашите „думи на погнуса“ – за това кога и защо бившият омбудсман Мая Манолова се сети ,че майка ѝ е била медицинска сестра, че има и такова съсловие…
– Г-жа Манолова, която след доста години, прекарани като депутат в парламента, няколко от които и в Комисията по здравеопазването, едва в началото на тази година се сети, че майка ѝ е работила като медицинска сестра и се втурна да защитава правата на гилдията из цялата страна, дотолкова яростно, че едва смогваха да съберат публика и да наваксат графика на посещенията ѝ в различни градове…. Слава Богу БАПЗГ като съсловна организация още от създаването си успя да се опази от партийни влияния. Но това може лесно да се случи, ако съсловието се раздели. Такива процеси се наблюдават в момента. БСП внесе законопроект за разделяне на съсловието в знак на съпричастие с протестиращите. Този законопроект беше изготвен от г-жа Мая Манолова като изявен защитник на протестиращите медицински сестри в последните месеци. Чудя се, в това ли се изразява съпричастието и защитата на едно цяло съсловие – да ги разделиш на малки части, които много по-лесно можеш да манипулираш? Кой ще бъде облагодетелстван от това?
– Вашето послание към тези, които, както на 12 май 2018 г., ще застанат отново до Вас и на 7 октомври?
– Да осъзнаем силата си и да бъдем единни и последователни в действията си. След протестите следват още много стъпки, за които трябва да сме готови и ако не сме единни, някой друг ще използва енергията ни и ще говори вместо нас.
В отворено писмо до Министър Ананиев ръководството на БАПЗГ предупреждава, че ако в разумен срок не се очертаят конкретни стъпки за спасяване на професионалистите по здравни грижи, изразени в цифри, с конкретни срокове и отговорници, ще организираме ефективни протести или други действия, позволени от Закона.
И ще го направим! Очевидно друг път няма!
– Благодаря за отделеното време и желая успех на протеста в името на всички ни – работещи в системата на здравеопазването и пациенти.
Защо участваме заедно със синдикатите и БЛС в предстоящия протест? Защото предстои гласуване на бюджета на страната. Исканията ни: в Бюджет 2020 да се предвидят повече средства, за се изпълнят договорените нива на заплащане по КТД; Какво е необходимо: да се повишат цените на клиничните пътеки; да се предвиди процент от стойността им за заплати с регламентирано съотношение на заплащането на труда по категории персонал. Какъв да бъде КТД: със залегналите в него финансови параметри за начални работни заплати; задължителен за всички лечебни заведения, независимо от тяхната собственост. За целта: да се предвидят повече финансови средства за всички структури, които се финансират от Министерството на здравеопазването – ЦСМП, спешни отделения, центрове по трансфузионна хематолотия, психиатрични болници, домове за медикосоциални грижи за деца и др.; допълнение в Закона за лечебните заведения, което ще позволява на общините да отпускат финансови средства не само за ремонти и закупуване на медицинска апаратура, но и за надграждащо заплащане на труда на медицинските специалисти; да се предвидят повече финансови средства за детското и училищното здравеопазване; законово регламентиране на самостоятелни практики по здравни грижи с предвидено финансиране за функционирането им; държавата да поеме ясни ангажименти за продължаващото обучение и следдипломната квалификация с осигурено финансиране и платен служебен отпуск за участие в кредитирани форуми.
––––––––––––––––
*По-късно през деня стана ясно, че БЛС се е отказал от участие в протеста (бел. П. Панайотова)
1 Отговор
[…] […]