Стволовите клетки – между медицинските сензации и истината

Медицинските сензации, истините и лъжите за стволовите клетки, коментират в ефира на „100 % будни“ по БНТ проф. д-р Елисавета Наумова, ръководител на националната донорска банка за стволови клетки и костен мозък и адв. д-р Мария Петрова, специалист по медицинско право.

Наред със сериозната наука, около стволовите клетки витаят не малко митове и слухове. Някои клиники ги използват за лечение, но не винаги го правят коректно. Много често те обещават различни неща – от подмладяване до лекуване на сериозни болести, но го правят във основа на непроверени и неутвърдени данни.

„Стволовите клетки наистина са един съвременен метод за лечение на редица заболявания, за които има съответно доказателства. Това са преди всичко заболявания, свързани с хемопоетичната система – злокачествени и доброкачествени заболявания, заболявания свързани с генетични проблеми, една голяма група са първичните имунни дефицити, някои генетични метаболитни заболявания и някои видове солидни тумори“, каза проф. Елисавета Наумова. Тя уточни също, че съществуват строго дефинирани правила и норми, които регламентират случаите на такива трансплантации.

Проф. Наумова специално подчерта, че източниците на стволови клетки не са единствено ембрионите или стволовите клетки от пъпна връв, а също костният мозък – класически източник и периферната кръв след съответно стимулиране. От тези три основни вида източници се събират т.н. мултипотентни клетки, които са всъщност клетки от възрастния индивид.

„Няма убедителни данни, че те могат да бъдат диференцирани и в други клетъчни линии“, освен в хемопоетичната тъкан, защото те са хемопоетични клетки, коментира проф. Наумова.

„Всеки един човек в качеството си на пациент, безусловно трябва да бъде информиран, че стволовите клетки безспорно са полезни, но те в никакъв случай не са панацея и не могат да бъдат представяни и рекламирани в обществото като такива“ както това се прави и държавата бездейства срещу това, коментира сдв. д-р Мария Петрова, аргументирайки се със силата на закона:

„Законът ясно казва, че лечебните заведения и медицинските специалисти нямат право да рекламират определени медицински методи“. Често пъти вменяването на отговорност към родителя „ако не направите това, вие лишавате от бъдеще, от застраховка живот вашето дете. Рекламирането внушава на родителите, че ако не предприемат тази стъпка, видите ли, те са безотговорни родители“, каза адв. Петрова.

„Трансплантацията на собствени стволови клетки гарантира избягването на имунологичните проблеми, но е с ограничен и временен ефект“, дебело подчерна проф. Наумова. Автоложната трансплантация е само част или етап от лечението на заболяване, при което трансплантацията на стволови клетки е показана. „Но тези клетки могат да се изолират от всеки един етап от живота на човека, когато това е необходимо. Не е абсолютно задължително, че това трябва да става при раждането“, категорична бе проф. Наумова. Оказва се, че едва 65% от клетките, които са взети, са годни за трансплантации.

„Много често в договорите са описани обещания, които от медицинска гледна точка няма как да бъдат изпълнени. Което прави предмета на договора нищожен и това е поводът да се водят безкрайно много дела в тази връзка. Много често обещанията дори не са и вписани в договорите. Но най-голямата уловка може би, е че в договорите се упоменава, че ще се даде сертификат за извлечени стволови клетки, без да се знае каква ще е тяхната по-нататъшна съдба„, сподели адв. Петрова.

„Търговия с надежда“, което е един солиден бизнес, коментира още адв. Петрова. „Псевдонауката и обещанията за панацея са много повече от това, което казва сериозната наука, на медицината базирана на доказателства, каза адв. Петрова и сподели, че само преди два месеца на Световния конгрес по медицинско право в Токио, тя е предложила за дебатиране имено темата за псевдонауката, въз основа на която някой взема решение за съдбата на хората. „Подобен тип дейности трябва да бъдат приравнени като престъпления против човечеството„.

Проф. Наумова изрази съгласие с адв. Петрова, че хората трябва да бъдат информирани при вземане на решение.