Проф. д-р Коста Костов: Предизвикани размисли

Последните няколко дни съсредоточиха вниманието ни върху работата на медиите и тяхната отговорност пред обществото. Поводите и причините са няколко – трагични и непоправими, както и по-малко трагични, но отчасти поправими. Всички те прогнозират наближаващия край на професионалната журналистика, която постепенно се превръща в рекламен отдел на властта или в най-добрия случай – стерилен новинарски конвейер.
Това, което се случва с професията “журналист” е модел, който се разпростира във всички професии, изискващи неотменимо достойнство и кураж в отстояване на лично мнение и позиция, различни от тези, които биха осигурили повече комфорт и сигурност на съществуването. Отмирането или по-точно – обезличаването на тези професии – е най-сигурното доказателство за духовното ни обезличаване въобще. Притъпена е болката, че от нас си отива истината, а с нея и достойнството да се наричаме граждани на демократична държава. Приемаме духовната инволюция на нацията с апатия, без отвращение, сякаш ни поднасят миро.

Оставките на медицинските сестри от болница „Токуда”, лекари и сестри от болницата в гр. Карлово както и на други медици от страната, е точно такъв сигнал, че същото институционално пропадане и професионално унижение се случва и сред медицинското съсловие. Малцина от медиците вземат необосновано високи заплати, като прословутите 57 хиляди лева в кардиологичното отделение на болницата в Пазарджик. Медийните слуги отклоняват умишлено вниманието от същественото и настройват обществото така, че един частен случай произвежда масов ефект на негативизъм към едно цяло професионално съсловие. А ето истината, каквато е в моите очи, зад която заставам с името си.

Болшинството от колегите едва свързват (буквално) двата края с много труд и неудовлетвореност от условията, в които работят. Инерцията на безперспективното професионално съществуване и липсата на алтернатива ги влачи по течението с последните остатъци от една младежка мечта да се посветят на най-хуманната професия, с цялото си сърце и ум, срещу едничкото условие – уважението на обществото. Моето поколение никога не е поставяло напред достойното заплащане, защото не можехме да се надяваме на такова в онези години. Достатъчно ни беше уважението, което съпровождаше тази професия. Бяхме наивни мечтатели като всички млади хора от онова време, които мечтаеха в други измерения, недостъпни за възможното. Убеден съм, че поколението лекари, завършило образованието си преди промяната от 1989 г. влезе в професията с други очаквания и надежди, далеч от прагматиката, с алтруизъм и посветеност, необходими за лечители. Днес мечтата в повечето случаи се срина до апатична мотивация, а професионализмът загуби кураж в отстояване на недоимъка. Малцината, които се предадоха, се посветиха на „търговията със здраве“ и печалбарството. Мнозинството медици, обаче, с остатъците на една поругана мечта, продължава да спонсорира държавата с труда си. Не искам да навлизам в детайли, за да изреждам многобройните дефицити, които демотивират един лекар да изгради висок професионализъм и въпреки проблемите да продължи да упорства в достойнството си. Проблемите са много, голяма част от тях непреодолими, защото са станали част от битието ни. Привикнахме с нямането и недоимъка. Мнозинството лекари и медицински сестри работят в условия на компромис и недостиг на техника, консумативи, битова мизерия, кадрови дефицит и пр. В такива условия не може да се разчита на висок професионализъм и потърпевши сме всички ние, действителни и потенциални пациенти на тази система. Проблемите вместо да ни обединяват, ни разединяват, защото порочната система удобно поддържа статуквото с всички методи и средства, на принципа „разделяй и владей”. Това разединение поддържа системата с механична вентилация, иначе последната ще се сгромоляса в краката ни. Всички, които работим в нея, знаем пробойните, но те са толкова много и с такъв дебит, че никой вече не може да спре теча, без да се удави в него. Затова ще продължат да текат пари от джобовете на пациентите, ще има плащания под масата, ще има богато заплатени лекари, но и мнозинство от нископлатени, каквито са и медицинските сестри. Всеки лекар знае отговора, но малцина имат смелост да го изрекат. Реформирането на системата означава хармонизиране на заплатите, контрол върху дисбаланса на заплащанията в различните специалности, въвеждане на някакво благоприличие в разликите, спиране на големите комисионни от консумативи, които не се заплащат от НЗОК и осигуряват допълнителни доходи в размер по-голям от месечната заплата, прекъсване на порочната, узаконена вече практика да се гледа на пациента като стока с номинална цена. Това означава, държавата да прекъсне нерегламентираните плащания и всички консумативи и дейности да влязат в стойността на клиничните пътеки. Ако няма достатъчно пари, да върнат онези близо 2 милиарда лева, които преди години Дянков взе от парите за здраве. Нашите пари!

Необходима е незабавна реформа, защото скоро ще стигнем до крайната точка – „point of no return“.

Необходимо е ново, по-високо качество на здравни услуги и заплащане спрямо това качество. Това ще доведе до снижение на заболеваемостта и смъртността на всички нива.
Системата трябва да преподреди приоритетите. Да се даде шанс на пациенти, които нямат друг изход от живота в България, освен да се самоубият.
Медиите трябва да спрат с унизителните атаки срещу медицинското съсловие, което не е виновно за състоянието на здравната ни система и нейните недостатъци.

Реформа в здравеопазването ще се случи, ако самата тя се припознае като неизбежна от народ и държава и бъде подкрепена от всички политически сили. Докато това не се случи, всички ще сме губещи, независимо от изборните резултати и печелившите в тях.
Резултатите от хаоса в здравната система са красноречиви и всеки, въвлечен в процеса ги познава. Не може да бъде разкована система от тези, които са я заковали. Някой да е чул за наличие на частна белодробна болница? А колко са кардиологичните лаборатории и частните болници с онкологични отделения? С други думи, системата се крепи на високо осигурените в нея, голяма част от тях на ръководни длъжности, както и на няколко специалности с добре заплатени клинични пътеки, осигурени с успешен лобизъм, властови лостове, маркетингови стратегии, медийни кампании и комбинации. Системата се крепи на дисбаланса в заплащането на дейности, което облагодетелства едни, а ощетява други. Никъде по света няма такъв дисбаланс, лекари от една терапевтична специалност да получават няколкократно по-високи заплати от лекари в друга терапевтична специалност, които се блъскат за 300-400 лева повече на месец. Къде разликата в заплащането (месечните доходи) на хирургични и терапевтични специалности да е така драстична?
Аз ли не знам това?

Добре заплатените вътре и по върховете на системата са тези, които не желаят реформа в здравеопазването и никога няма да го реформират, защото нямат интерес. Това е невъзможно и поради компромисните позиции на БЛС и полегналите на властта синдикати, които не защитават енергично честта и достойнството на медиците така, както защитават институционалните си интереси. Срещу лекарското съсловие и пациентите стои едно самоорганизиращо се по интереси „лоби“, което е непробиваемо, действа организирано, с влияние по върховете на системата и никога няма да я реформира. Въвеждането на справедливост и отпадане на политическите и финансовите лобита ще изкачи на върха естествените лидери, които се катерят по стълбата с лични качества, умения и професионализъм. Докато цялото медицинско съсловие, най-малкото онова мнозинство, страдащо от системата, не се вдигне на национален протест, подкрепен от пациенти и пациентски организации, които са независими от системата, няма да има промяна.
Докато Българският лекарски съюз (БЛС) не възприеме съдбата на съсловието като кауза, а т.н. „независими синдикати“ не престанат да крепят собствените си институционални интереси в съглашение с властта, няма да се измъкнем от тази порочна система, работеща на принципа „на ти, дай ми“.

Визитка:

Коста Василев Костов е професор по белодробни болести, консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Св. Анна”. Основател и главен редактор на списание за респираторна медицина и вдъхновение “INSPIRO” и едноименната страница на списанието в интернет. Председател на управителния съвет на фондация “INSPIRO”, консултант по белодробни болести на медицински център „INSPIRO”.

Образование: През 1974 г. завършва немска езикова гимназия “ Вилхелм Пик “ в гр. Бургас; 1980 г. завършва хуманна медицина във Висш медицински факултет-Варна. 1988 г.

Придобива Специалност “Вътрешни болести”; 1992 г. – специализация и работа по дисертационна тема в Института по   патология в гр. Базел, Швейцария; 1993 г. придобива специалност “Военнополева терапия”; 1995 г. придобива специалност  “Пневмология и фтизиатрия“; 1997 г. защитава дисертация и придобива научна и образователна степен – “доктор”; 2003 г. придобива специалност „Здравен мениджмънт“; 2003 г. присъдено научно звание „Доцент ”; 2015 г. присъдено научно звание „Професор“ в направление „Белодробни болести“.

Проведени по-важни специализации в чужбина: 1992 г. Институт по патология, гр. Базел,  Швейцария; 2002 г. Интензивна медицина, Санитарна академия на Бундесвера, Мюнхен, Германия; 2008 г. Интервенционална пулмология при проф. Хайнрих Бекер, Хайделберг (Германия); 2009 г. Специализиран курс по „Основни качества на лидерството” в London Business School.

Научна дейност

            Научните интереси са насочени към обструктивните и интерстициални болести на дихателната система, проблеми, свързани с нарушенията на локалните цитологични параметри на белите дробове при болни със СПИН и органна трансплантация (бъбреци, костен мозък). Има научни публикации за специфичните белодробни усложнения при имунокомпрометирани болни.

            Има над 200 научни публикации, 5 авторски монографии, десетки участия в авторски колективи на монографии и клинични наръчници, научни съобщения на конгреси, конференции и симпозиуми (44 международни и 43 – у нас). Публикувал е статии в 20 реферирани международни медицински журнали.

Лектор на 12 специализирани международни научни форуми.

Статиите с авторско участие на проф. Коста Костов са цитирани над 3000 пъти в чуждестранната научна литература.

Личният му Impact factor към м. април 2019 г. е 564.111

Обществена дейност:

Член на Академичния съвет на Военномедицинска Академия (2003-2019); Председател на Българското научно дружество по пулмология и фтизиатрия (2008-2012 г.; Член на Европейската респираторна асоциация (ERS) и Американската респираторна асоциация (ATS); Член на преподавателското тяло на Американския колеж на гръдните лекари (ACCP); Национален делегат на България за световната инициатива за борба с ХОББ (GOLD); Национален консултант по пневмология и фтизиатрия до 2019 г.; Национален консултант по пневмология и фтизиатрия на НЗОК; Главен редактор на списание за респираторна медицина “INSPIRO”; Председател на Управителния съвет на Фондация „INSPIRO; Член на съюза на българските писатели – секция „Публицистика”; Член на съюза на писателите – лекари «Димитър Димов»; Член на съюза на българските журналисти (СБЖ).