Вчера откраднах дете…
Вчера откраднах дете. Даже не едно, а цяла група. Моят доброволчески спасителен отряд „Лиза Алерт – Саратов“ проведе социален експеримент „Къде отиват децата?”. Това разказва във фейсбук страницата „Спокойно майчинство“ Надежда Якубова.
Експериментът се проведе в градската градина на Саратов. Тук има детски площадки, езерце с патици, люлки и въртележки – като във всеки един градски парк. Винаги е пълно с деца. Целта на експеримента е да разберем каква готовност имат децата да кажат „НЕ“ на непознат човек, който предлага на малчугана да си тръгне от площадката без майка си. Готовността е нулева! Това показа експериментът, пише Якубова.
Аз успях да отведа девет от девет деца. Представяте ли си? Всички деца тръгнаха с мен. Най-дългият контакт установявах в продължение на три минути. Това бе най-дългият ми разговор. А в повечето от случаите беше достатъчно само да предложа да тръгнем. Децата сами хващаха ръката ми и тръгвахме.
Да гледаме гълъбчетата, катеричката, малките патенца. Две сестрички, почти тийнейджърки, тръгнаха с мен само защото казах, че ме праща баща им. Никакъв въпрос не ми зададоха. Татко е изпратил човек, значи веднага тръгваме…Дори името на бащата не знаех, ако ме бяха попитали. До тях стоеше служител на детската площадка. В негово присъствие таткото ги качи на въртележката и им каза без него да не ходят никъде. След като въртележката спря, аз се приближих към сестричките. Поговорих си със служителя. После отведох децата. Той дори не трепна, не се замисли. На въртележката нямаше други деца. И хората наоколо бяха малко. Но ме порази друго. Вече три години и половина съм в спасителния отряд от доброволци и съм свикнала с равнодушието на околните. Бих се учудила ако някой от присъстващите е обърнал внимание, че децата дойдоха с един човек, а си тръгнаха с друг.
Чуйте и за малкото момиченце. Косите ще ви се изправят. Поговорих с нея малко, полюлях я на люлката. После тръгнахме да гледаме катеричката. Напускайки площадката минахме покрай майка му! Детето започна да разбира, че става нещо странно. Каза ми, че на пейката е майка му. Дори не се огледах. И момиченцето покорно тръгна до мен. Не се развика, не се отскубна, не повика майка си! Шепнешком ми каза, че не иска да тръгне с мен…Но вървеше! Докато не ни догони майка му. На майчиния въпрос: „Защо тръгна с непознатата леличка?” – момиченцето отговори: „Леличката каза да тръгна с нея”.
Ето как си тръгват децата ни. Доброволно. Без да се съпротивляват, осъзнавайки, че не трябва да го правят, но подчинявайки се на някаква лелка, която нещо им е казала. Представяте ли си? А после издирваме изчезналите си деца. И в нечий дом идва страшната мъка.
Имам зад гърба си 15 години работа в началните класове. На професионално ниво съм изучила психологията на децата и мога да намеря подход към тях. Да, възможно е просто случайно да не попаднах на дете, което може да каже „НЕ“ на възрастен.
Но аз успях „да отвлека“ девет деца за три часа!
Ако на моето място беше престъпник, дори е страшно да си помисля, как можеше да завърши всичко това… А това са дечица. Малки дечица. Нашите деца.
Поговорите с децата си.
Покажете този текст и на други родители.
