Д-р Иван Маджаров: „Парите за здраве да не се дават за съдебни разходи на болниците“

Водещ: За първи път тази година няма да има преразход на парите за болнична дейност в бюджета на НЗОК. Напротив – очаква се до началото на есента да бъдат спестени над 80 млн. лева. От НЗОК декларираха намерение тези средства да бъдат използвани за изплащане на извършена дейност от 2015 г., но само за болниците, които са водили и спечелили съдебни дела за това. От БЛС обаче не одобряват това и смятат, че парите трябва да бъдат разпределени между всички болници. Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров коментира темата пред Маргарита Иванова.

Репортер: Д-р Маджаров, за първи път от НЗОК имат намерение да заплатят на болниците извършена медицинска дейност от минали периоди. Това става възможно благодарение на спестените средства от парите за болнично лечение в бюджета на НЗОК. Касата обаче смята да плати само на болниците, които са водили съдебни дела за тези плащания и са ги спечелили. Какво мислите за това?

Д-р Иван Маджаров: За мен няма разлика, във всички болници са лекувани хора по спешност, това е т.нар. неразплатена дейност. Единствената разлика е, че в единия случай са платени вече разходи за адвокати, съдебни разноски, вероятно и лихви. Ние настояваме пари за здраве да не се дават за такива неща. Ако продължаваме да отлагаме плащането на тази дейност, ще се натрупат още повече съдебни разноски. И след като преди месец се взе решение да бъдат изплатени близо 400 млн. такава неразплатена стара дейност, се очаква, че в бъдеще ще бъдат разплатени и други спечелени дела, но плюс съдебните разноски. Съдебните разноски, за съжаление болниците ги правят и все повече им тежат. Означава ли това, че всички, които са по-бедни, тъй като общинските болници, които реално, за да заведат дело за 100 000 лева, трябва да намерят отнякъде таксата, която трябва да заплатят в съда, а те я нямат и не са завели дело, означава ли, че те трябва да бъдат най-ощетени и на тях не трябва да бъде платено? Означава ли, че тези, които са били съвестни и също не разполагат с много средства, като голяма част от областните болници, ще останат с неразплатена стара дейност, само защото не са завели дело и не са спечелили? За мен спечелването на тези дела беше просто пример и доказателство, че тази работа е свършена и тя трябва да бъде разплатена от НЗОК. Това е наша задача, която сме си поставили от години, повече от три години вече. И ще настояваме това да се случи. Може би това ще бъде крайъгълния камък, около който ние ще вземем решение след това как да продължат преговорите за следващата година, за следващото НРД, защото това е фундаментален въпрос.

Против влагането на пари за хоспитализации и отстояване на постигнато досега

Репортер: Имате ли статистика колко от болниците водят дела, за какви приблизителни суми става въпрос?

Д-р Иван Маджаров: Няма нито една болница, която да е завела дело за цялата си сума, по простата причина, че това струва много пари. Завеждането на дела в повечето случаи е свързано с принципно постигане на победа, ако мога така да се изразя. Съдът да се произнесе, че това нещо трябва да бъде платено на българските болници. Оттам нататък този прецедент трябва да се използва наистина в интерес на всички, защото само след една седмица ще има, всички знаем, протести. И там отново ще се говори как не достигат парите за заплати, и то точно в тези болници, отдалечени и общински. Част от тях са в много тежко положение не само за това, че имат неразплатена дейност. Но когато 4-5 години живееш с нещо, което трябва да вземеш, а за него вече си изхарчил парите, платил си заплати, платил си лекарства, платил си консумативи, да ти казва някой, че просто управляваш лошо и затова затъваш, затова не можеш да дадеш увеличение на заплатите, е цинично. Всички тези фактори продължават да натискат малките болници по общините, особено в Северна България областните болници, и при наличието на средства аз призовавам и председателя на Надзорния съвет, и целия надзорен съвет, и разбира се и министъра на здравеопазването, нека да бъдем разумни. Защо трябва тези пари, както миналата година, поради това, че не успяха да се усвоят в последния месец, просто преминаха в държавния бюджет. В същото време наблюдаваме тежко състояние по отношение на заплащането на труда и на специалистите по здравни грижи, и на лекарите в болниците.

Репортер: Увеличаването на цените на клиничните пътеки продължава ли да стои като важна задача? Постигнахте някаква победа с педиатричните.

Д-р Иван Маджаров: Това нещо за първи път се случва, по средата на годината да успеем да договорим по-високи цени. По принцип ние трябва да работим в тази насока, да постигнем някакъв баланс между цените в отделните клинични пътеки, защото имаме изключително голям дисонанс – някои са прекалено скъпо оценени, други са прекалено евтини. На мен ми се иска да се съсредоточим точно върху това. Да, всички средства, които тази година ще предвижда бюджетът за 2020 г., като увеличение на бюджета на НЗОК, трябва да отидат за увеличаване на цени. Но при повишението на цените ми се иска да спазваме някакъв принцип, да се опитваме да наложим едни коефициенти и да тръгнем по пътя на нормализацията в съотношението между отделните цени. Защото все още в момента ще продължим да работим с клинични пътеки и цени на клиничните пътеки, явно е, че няма да стане за следващата година да се въвежда кардинална реформа от рода на диагностично свързани групи, така че – да, ще работим само за повишение на цените, но на тези пътеки, които са изключително небалансирано оценени, ниско оценени, в сравнение с останалите специалности.

Лекарският съюз организира научна конференция

БЛС се събира на Пета научно-практическа конференция

Репортер: Средно с какъв годишен процент би трябвало да нараснат?

Д-р Иван Маджаров: Добре, ще ви кажа така – миналата година имаше 10% увеличение на бюджета на НЗОК, около 400 млн. За дейности беше някъде около 60%, ако не се лъжа. Вероятно и тази година ще можем да разчитаме на нещо такова, около 10% завишение, надявам се поне толкова да бъде, което говори, че ако трябва на всички дейности равно да разпределим завишение, то ще е нищо. Затова, ако подходим по начина, по който ви казвам, да идентифицираме кои са най-несправедливо оценени и най-отдалечени от европейския стандарт на съотношение между заплащане на една дейност и друга и насочим там средства, бихме могли да постигнем завишение в по-голям процент, защото за дейностите, които и сега са добре оценени, не виждам смисъл да преговаряме за по-високи цени.