В печата днес: Диагноза на здравеопазването – клинична пътека 82, фалстарт на детска болница, нови правила за личните асистенти

„Поредният лекар направи култово откритие: 50% от парите в българското здравеопазване идват от джоба на пациента“ – така започва статия на в-к „Дума“ във връзка с вчерашното изказване на проф. Генчо Начев за доплащането за здраве. „Да, представете си: точно както констатират от години и Световната банка, и Еврокомисията, та дори и българските здравноосигурени пациенти, които трябва да доплащат под различни форми. Значи – нищо ново под слънцето! И едва ли пациентите, плащали стриктно осигуровките си, се натискат да доплащат.“
Вестникът коментира и причините, които водят до доплащане: „Остава да бъде поставена правилната диагноза на родното здравеопазване и да бъде приложено адекватно лечение. Очевидно най-вероятната диагноза е недохранване (клинична пътека 82) с минимален болничен престой 3 дни. Само дето недохранването на българското здравеопазване стана хронично, а болничният му престой продължава повече от 20 години, повечето от които – в реанимация. Най-вероятно заради неадекватното лечение, прилагано от политиците. Парите в здравеопазването ни не са малко, макар недостатъчни. Но за да стигнат, едва ли е необходимо чак такова доплащане. Достатъчно е държавата да плаща коректно пълната вноска на хората, които се е наела да осигурява, да спре да плаща осигуровките на държавни служители, магистрати и пр., чиито месечни доходи навярно надхвърлят от 5 до 10 пъти размера на минималната заплата, и да се ангажира само с плащането за бедните. И да: контролът. Той очевидно е най-неизгоден за мнозина. Все се говори за електронна здравна карта, за електронна информационна система в сектора поне от 20-25 години.

Проф. Генчо Начев: Резултатът от проверките в болниците е малката част от айсберга
Колко проекти са представени, на колко фирми е плащано да опитат да направят такава система… И да: здравната ни статистика е изкривена, защото с “химикала може да се изкарат повече пари, отколкото със слушалка и скалпел”. И не: системата оцелява въпреки уродливите правила, налагани от управляващите и от “големите”. Защото във водовъртежа й всекидневно се борят за човешкия живот хиляди лекари и сестри, за които правилните инструменти остават скалпелът и спринцовката, а не химикалката“, завършва изданието.
„Търгът за детската болница стигна до фалстарт“ „ пише в-к „Сега“ и продължава: „МЗ спря търга за болницата след жалба на камарата на архитектите.“ „Напълно очаквано Министерството на здравеопазването спря търга за изграждането на Националната детска болница. Причината – образувано производство на Комисията за защита на конкуренцията по жалба на камарата на архитектите за спиране на процедурата.“ търгът за изграждането на болница на мястото на недовършена педиатрия в двора на „Александровска.“ Поръчката е с прогнозна стойност 95.4 млн. лева с ДДС. Плановете на МЗ предвиждат болницата да бъде изградена на мястото недовършения от 30 години корпус на клиниката по педиатрия в двора на Александровска болница на площ от 45 000 кв. м. в два основни 11-етажни корпуса, 6 триетажни и 2 сутерена и да разполага с 350-400 легла, информира в-к „Сега“.
Вестникът се спира и на новите правила за подбора на личните асистенти. В-к „Сега“ припомня, че срокът за новите правила влезе в сила от 1 септември и допълва, че 15 539 лични асистенти чакат да бъдат включени в процедурата и само 1700 са подписали договор – предимно за хора с двигателни и умствени увреждания.