Химическата кастрация – да се включи в Наказателен кодекс
Новият случай на блудство и насилие над дете в с. Сотиря събуди народния гняв и предложението за химическа кастрация на извършителите на сексуални престъпления.
„Що се касае за химическата кастрация – това трябва да се включи към системата от наказания в нашия Наказателен кодекс. На второ място трябва да се определи кръгът от лицата, спрямо които да се прилага наказанието”. Това коментира адвокат Николай Беров в предаването „Здравей, България“ по NOVA и допълни: „Да се върне смъртното наказание ще бъде в противоречие с тенденциите в наказателното правораздаване в света. При едно демократично развитие на страната да се връщаме към това наказание за мен няма да бъде правилно.“
Той коментира още, че в ЕС е противоречива практиката спрямо химическата кастрация. В много страни се прилага като наказание.
„Аз съм „за” включването на такова наказание. Но смятам, че трябва да се определи някакъв възрастов минимум – от 22 или 25 години, както е в много страни”, допълни юристът.
На това мнение е и представителят на ВМРО Карлос Контрера. Той допълни, че партията ще внесе предложение за промяна в законодателството, засягаща съкратеното съдебно следствие при тежки престъпления. „Него го има от миналия мандат. И пак ще бъде внесено. Усеща се все по-силно един дефицит на справедливост в обществото. А той поражда гняв.”, коментира Контрера и допълни, че политиците трябва да убедят обществото, че това е необходима мярка.
Карлос Контрера и адв. Беров коментираха още, че химическата кастрация съществува в редица среди на ЕС – Франция, Швеция, Германия. Наскоро Русия също гласува подобен закон. В САЩ все още съществи и т.н. хирургическа кастрация.
Според адв. Беров проблемът опира до експертизата – защото никой юрист не може да реши дали някой ще се промени или ще посегне пак.
„Нужен е дебат по тази тема“, категоричен е представителят на ВМРО.
Социалният антрополог Харалан Александров: „С нарастващото социално неравенство се преразпределя сигурността. Има едни територии, в които животът е сигурен, В други далеч не е така – обществото и държавата са се оттеглили. те се превръщат в гета. В Сотиря чухме вопъла на една гетонизираща се територия.“
Според него едно от най-големите различия между гетото и цивилизована територия е възможността да се упражнява брутално насилие в първото, коментира той по bTV.
