Едва 1% умират от усложнения по време на операция, останалите 99% –след това
Най-опасното време за много хирургични пациенти не е по време на самата операция, а след нея, когато се възстановяват в болницата или у дома. Това показват резултати от научно проучване, публикувани в онлайн списание CMAJ .
В проучването са били включени историите на повече от 40 000 пациенти на възраст над 45 години, които претърпели операция (с изключение на сърдечни операции) в 28 болници в 14 държави. Изследователите проучвали данните за усложнения и смърт в рамките на 30 дни след операцията.
Оказало се, че 5 души (по-малко от 1% от пациентите) са умрели на операционната маса, а останалите 500 пациенти (70%) са починали в болницата в постоперативния период; 210 смъртни случая (29%) са настъпили след изписването им у дома.
Авторите на проучването стигат до заключението, че 50% от смъртните случаи са свързани с три усложнения: силно кървене, нарушена сърдечна функция и сепсис.
„Много семейства очакват да чуят от хирурга дали любимият им човек е оцелял след операцията. Но нашето проучване показва, че много малко пациенти умират в операционната зала“, казва П. Дж. Деверо (P.J. Devereaux), директор по интраоперативно управление на пациентите в университета Макмастър в Канада , водещ автор на изследването.
„Нашето проучване доказа, че е много по-важно да се съсредоточим върху следоперативните грижи и грижите за пациентите у дома“, добави Деверо.
Екипът отбелязва, че през последните години, благодарение на многобройния напредък на медицинската технология, хирургията става по-безопасна и не толкова инвазивна. Но в същото време пациентите се приемат в болници в по-сериозно състояние и се изпращат у дома, като се изисква сложна и щателна грижа, въпреки че по-рано в такива ситуации са оставяни в медицинско заведение дълго време.
Според авторите, при които е имало неблагоприятен изход, 50%били диагностицирани с високо кръвно налягане, 20% – с диабет, а 13% с коронарна болест на сърцето.
Повече от 1/3 от пациентите са се подлагали на нискорискови процедури и не спешни интервенции. На станалите 2/3 са извършени ортопедични, урологични, гинекологични, съдови или неврологични операции.
При пациенти със силно кървене след операция, рискът от летален изход в следващите 30 дни е два пъти по-висок в сравнение с паниенти без кръвоизливи; тези, които са развили сърдечни усложнения, също умират два пъти по-често. Леталният изход след операция (в последвалите 30 дни) при пациенти развили сепсис, също е пет пъти по-често от тези, които не са развили генерализирана инфекция.
Барнаби Чарлз Рийвс от университета в Бристол в Обединеното кралство, заявява, че възпалението е обичайно за усложненията, причиняващи смърт.
„Операцията води до възпалителна реакция“, казва Рийвс – от своя страна причинява неизправност на един или повече органи: бъбреци, сърце, бели дробове и др. Това води до смърт“.
Според Деверо, много често времето след излизане от упойка, или прилагането на обезболяващи средства, замъгляват клиничната картина и стават повод за късна или неправилна интерпретация на усложненията.
„В тази връзка след операцията е трудно бързо да се разпознае усложнение и да се предприемат действия“, обобщи Деверо.
Ето защо е необходимо да се изследват и подобряват методите за наблюдение на състоянието на пациентите след операцията, да се търсят начини за намаляване на риска от смърт след операция, заключават авторите на проучването.
