В печата днес: Нереализирано донорство, ендоваскуларно протезиране, плащаме 25% повече за здраве, платено лечение след Брекзит

„Реализираните трупни донори от 2014 до 2018 г. у нас са 2,66 на 1 млн. население, докато нереализираните са 2,88. Това става ясно от проекта за Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България (2019-2023 г.). Програмата бе обещана от ръководството на МЗ в средата на октомври 2018 г., когато починаха двама пациенти, чакащи белодробна трансплантация. Общо реализирани и нереализирани донори за 5 години у нас са 5,54 на 1 млн., което е около 4 пъти по-малко от средното за ЕС – 20,74 на 1 млн. население“, пише в-к „Дума“.

„За периода 2016-2019 г. у нас са извършени едва 108 трансплантации на бъбрек (80 от трупен донор и 28 от жив), 41 на черен дроб (36 от трупен и 5 от жив донор), 19 на сърце. За последните 12 години алогенните трансплантации (присаждане на клетки от друг човек) на стволови клетки са 177“, пише още всекидневникът и допълва, че се предвижда програмата в 14 стъпки за преодоляване на проблемите.

„11 стенда спасиха човек“ е заглавие на в-к „Стандарт“. Вестникът се спира на интервенцията на проф. Хенкес и доц. Сираков в УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“, при която мъж и жена с гигантски мозъчни аневризми аневризми бяха спасени чрез протезиране.
„Към момента и двамата пациенти са будни и в добър тонус. Първият пациент, опериран сутринта, дори поиска да се храни, което е чудесен знак“, пише всекидневникът, цитирайки доц. Сираков.

„Разходите за здравеопазване на българите са скочили с 25% за година, съобщават някои от днешните всекидневници. „За борба с болестите средностатистическият българин дава по 96 лева, показват данните на НСИ за април-юли. Година по-рано сумата е била с 25% по-ниска – 77 лева. Това означава, че при всички реформи и опити за реформи здравеопазването поскъпва, без да усещаме подобрение в качеството. На практика даваме все повече пари за всички основни групи потребителски стоки и услуги, включително образование, култура, развлечения“, пише в-к „Сега“.

Изданието допълва, че данъците и осигуровките също представляват сериозен дял от личните разходи. „За тях сме дали средно по 200 лева за трите месеца. Което е с близо 20 лева повече, ако сравним със същия период на 2018 г.“, пише медията.

„Европейците ще плащат за здраве при Брекзит“, гласи друго заглавие във в-к „Сега“. „Лондон предвижда изключение само за граждани на ЕС, които могат да докажат, че имат право на безплатно лечение. Това стана ясно от разпратени от правителството инструкции до болниците, цитирани от електронното издание „Политико“. Документът информира лечебните заведения и организации да бъдат готови да проверяват дали пациентите от страните в ЕС имат право на безплатни здравни грижи от 1 ноември при Брекзит без сделка.“