Диспропорцията в осигуреността с медицински кадри, ОБРИЧА СИСТЕМАТА НА КАТАСТРОФА

Териториалните диспропорции в осигуреността с медицински специалисти придобиват съществено значение за функционирането на здравноосигурителния модел у нас. Цифрите от статистическите данни са известни и силно обезпокоителни. Населението от северозападна област, от Разград, Търговище и Кърджали, от малките, труднодостъпни населени места и други, практически са лишени от достъп до здравеопазване.

Причините за кадровия дефицит са известни, свързани на първо място с липсата на остойностяване на медицинските дейности и твърде големите различия при формиране на работните заплати в ЛЗ. Свободната конкуренция между търговските дружества – изпълнители на медицинска помощ не доведе до очакваното повишено качество на дейността, а по скоро създаде условия за лоши практики в специфичния и ограничен здравен пазар и задълбочаващи се деформации в здравната система.

Негативните последиците от предизвикателствата в осигуреността с кадри в здравеопазването, са както за медицинските специалисти, ЛЗ, така също и за пациентите.

Много от медиците упражняват професията при високата степен на напрежение, работят на повече от едно работно място при значителна продължителност на работния ден и недостатъчност на време за регулярна почивка и възстановяване. Тези условия на труд, както и неудовлетвореността от получаваните възнагражденията са причина за поява на Бърнаут синдром. Натрупаната умора и хроничен стрес са предпоставка за не добро качество на дейността и повишена вероятност за допускане на пропуски или грешки. Израз на професионалното изчерпване и в отговор на негативното отношение на общество и институции към медицинската професия, е   забележимата промяна на не малка част от работещите към професията и пациентите.

Някои ЛЗ също имат своите затруднения, поради дефицит на човешкия ресурс – трудности в организацията на нормалния ритъм на работния процес и съответно нарушаване на трудовото законодателство, невъзможност да сключат договор с здравната каса по някои КП и други. Отсъствието на специалисти води до намаляване на обема извършени дейности и съответно на приходите, ниски трудови възнаграждения, натрупване на неразплатени задължения, увеличена вероятност от фалит и миграция на работещите.

Получава се един порочен кръг, който задълбочавайки тереториалните диспропорции в системата, отнема конституционно гарантираното право на пациентите за своевременен и равнопоставен достъп до качествена медицинска помощ.

Задълбочаващите се диспропорции оказват съществено негативно въздействие върху системата като цяло – намаляват ефективността и резултатността на медицинския труд и най-важното изчерпват доверието в здравно-осигурителния модел.

И днес, повече от всякога съществува реална опасност в близките години кадровата криза значително да задълбочи съществуващите дисбаланси и негативни последици, които обричат системата на катастрофа. Това налага незабавно изработване и провеждане на правилна държавна политика за развитието на  здравеопазването у нас.