Новата идея не променя параметъра на сумата, а само нейното преразпределение
Поредната идея, която се обсъжда е за промяна в начина, по който да се финансира извършваната дейност в здравеопазването. Това е едната част на проблема – дали там се налага и каква трябва да бъде промяната. Ако говорим за промяна в здравния модел, трябва да коментираме какви лечебни заведения да има, къде да бъдат разположени, какъв тип дейност да извършват те и най-важното – качеството на дейността, която предлагат на своите пациенти и условията, при които работят лекарите и специалистите по здравни грижи, това заяви д-р Таня Андреева, бивш здравен министър, гост в студиото на „Още от деня“.
Що се отнася до промяната на финансирането, първо трябва да бъде зададен въпросът защо е необходима тя, каква е крайната цел, която министърът и екипът, предложил тази поредна идея, искат да постигнат, подчерта д-р Андреева.
„За мен е погрешна по принцип философията на всеки 6 месеца да се представя някаква поредна идея за промяна във финансирането. Очевидно е, че трябва да има промяна във финансирането. В повечето добре развити европейски държави процентът от брутния вътрешен продукт, който се отделя за здравеопазване надвишава 7, 8, 10, във Франция е 15%. Очевидно е, че това е тенденцията, защото медицината е скъпа дейност, скъпа наука с много модерна апаратура, изисква непрекъснато учене и усъвършенстване от страна на екипите“, коментира д-р Андреева.
Тя обаче се обърна към министъра на здравеопазването с въпроса дали с последния модел, който той предложи, ще се постигне ли увеличението във финансирането на системата?
Бившият здравен министър обясни, че новата идея залага на това, че тези 8%, които осигуряващите се внасят и които държавата плаща за определени групи, вместо с тях да работи един платец, какъвто в момента е Здравната каса, ще се разпредели на повече платци. Това по същество не променя параметъра на сумата, с която работи здравноосигурителният модел.
„Така че, ако искаме да влязат повече финанси в системата, или трябва да има допълнителни доплащания, или през доброволното здравно осигуряване, или то да бъде през плащане „кеш“, което, според мен, е най-лошият модел, защото в ЕС може би няма държава, в която е толкова голям процентът на директните плащания от джоба на пациентите“, посочи д-р Андреева.
Всички промени в първоначалния формат на Касата доведоха до невъзможността ѝ да функционира
