Из закачките на Ив. Л*.: Спонсор под прикритие или един ден в Психото

Убедихте ме, след толкова настояване, да стана спонсор под прикритие, за да проверя как се харчат личните ми пожертвования в Психодиспансера. Назначиха ме уж за шофьор на линейка, но то линейка нема, щото и места за нови пациенти няма, който се е уредил – уредил се е. И сутринта, вместо по адреси, ме пратиха в гладачното при лелките. А те си гладят целите бански за кални бани и си разказват мръсни вицове. Викат ми:
– Абе момче, как се излъга па и ти да дойдеш при нас?
– Аааа, викам, що, чух че е голема далаверата тука, може нещо да намажем
– Че се правят врътки, правят се – рече една начумерена лелка – ма на горния етаж. Тука кво – ние отговаряме само за чаршафите и усмирителните ризи, кво да окрадем?! Спонсорът е толко стиснат, че и за въжета не дава, нема с кво да връзваме пациентите, ами ръце ме заболеха да натискам, лелка!
– Не ги ли успиват с хапове? – изненадах се аз.
– Тцъ, хаповете се шитват навънка за високите етажи, е ги къде са сградите на министерствата, тука всичко става с клизма един вид, да прощаваш.
– А шофьор, викаш, за какво ви е?
– За кво, шефката не може да си кара личната кола, а и те е аресала сигур за любовник? Доктор Миткова обича уж по-така ошмуленки като тебе, но тя им вижда потенциала предварително! Визионер е она!
– Ехе, тя ако ме е аресала, тука ли че ме прати у мазътъ при вас – засмях се аз
– Тука тестваме, младежо, тука. И кодош с леля си не си прави, оти сега че те връжем със специалния каиш на мъжо ми, он е надзирател при Бежанците у Казичене.
– Такова… – смутолявих аз – поне редовно ли ви дават заплатките?
– Тцъ. При такъв смотан спонсор, че измориме и лудите, а и ние че умрем отглади! Па ти като си нов, оти ни идеш с празни ръце?
– Ти ме научи що да си откраднем, па че те почерпим и двойно – рекох аз
– Па те ти, ако немаш пижамка, влачи! Глей ква е убава, що да оди зян!
– Случайно ли е на такова шотландско каре, или има символизъм – запитах аз
– Случайно е, кака, оно има и на розови цветлета, ма щом те е аресала Доктор Миткова, по-добре й се докарай с каре. Аааа, и си носи белезници от вкъщи, тука всички изчезват.
– А няма ли някоя тайна стаичка, със джакузите, с уиски, както едно време Вальо Топлото ги оборудваше?
– Е нали ти казвам, мислим, че точно за там те гласят, лелка, ма да ти кажем отнапред, че шефката е садо-мазо! Ако те е страх, че ти турим едно крадено хапче, да се поразмартикосаш малко.
– Море, щу че го подготвяш психически – рече другата гладачка – нас некой подготвял ли ни е? Не е. Влазаш, удрят те с парен чук по главата и ти запеваш: „О, соле мио“!
– Верно е – потвърди по-добрата лелка – а за стаичката на ужасите сега ли да му разправяме или после?
– Сакън – вдигнах ръце аз – само за един ден съм тука, спонсор под прикритие! На си ви хонорара! – рекох аз и им бутам две пачки в ръце – и ме оставете да си одим!
– Хм! Миткова пак е взела луд за шофьор, ми дай да го фиксираме временно, доде дойде она, сама да си изтръгне признанията! Ти включи камерата, яс че му метнем качулката!
– А последно желание може ли? – едва изрекох аз
– Каци, лелка, че ти го изпълним, ние сме хуманна институция!
– Да докарам с ленейката съкровището на Вълчан войвода тука, па после ме поемайте!?
– Важи, кака, ма линейка нема, качи колата на шефката и до два часа да си тука! На нас злато ни не трбва, де, ама ако се полакоми некой от министрите, нека си го попрефърга цел ден из шепите. Що ни е у 18 часа заключваме!
– Абе, спонсорче – обади се пак втората лелка – дали нема и некой златен бокс, че ми е затребвал? Оти тоя ми се разцепи вече от млатенье? Щом е бил айдутин, требе да има и бокс?
– Че проверим? Това ли са ключовете за „линейката“? Айде, до после…
Ох, поех си дъх чак на Подуене и мисля да отпраша право към Терминал 2 и един месец да си почивам на Малдивите! Ако някой иска да ме придружи, бързо да скача в таксито и да идва, всичко ще е на мои разноски, поне да знам за какво си харча паричките. То иначе оправия нема.
А, и който не идва, моля да намине към битака утре, да купи един бокс, по-запазен. дайте го на лелките, па обяда – от мен! Тия женички гладят представителните усмирителни ризи и трябва да са доволни служителки!
Знаете ли как да слезете в мазата? Абе, няма кой да ви опъти от пациентите просто кажете че идвате със съкровището на Вълчан войвод аи ще ви въведат!
После ми пишете на лични, аз като излизам от морето, ще хвърлям по едно око. Или има и пряко видеонаблюдение?
Това са подробности. Аста ла виста!

Ивелин ЛЮБЕНОВ е роден през 1969 г. във Враца.
Завършил е архитектура във ВИАС, София, и е следвал история на изкуството в Аугсбург, Германия.
Работил е в строителния бранш – като проектант, технически ръководител, инвеститорски надзор – в Търново и София.
Рисува и пише (стихове и кратка проза),
но досега не е публикувал и издавал, освен в страничката си във фейсбук – „Из Бележките на И. Любенов“.
Понастоящем живее и работи в София.