Д-р Никола Христов: Най ми е трудно да напиша рецепта

Д-р Никола Христов е на 82 години и е най-възрастният практикуващ лекар в Павликени. По специалност е невролог. Много работи и рядко си почива. Всеки ден плува. Почти цял живот е работил в болницата в Павликени. Започнал е, когато в болницата е нямало нито рентген, нито скенер. Сега има, но няма лекари. Tук се лекуват пациенти от градчето и околните села. Предимно бедни и възрастни хора.

„Мен никога не ми е тежало преглед на болни. Трудно ми е било, когато взема да му пиша рецепта. С неговите 200-220 лева пенсийка – мляко, вода, ток… И лекарства да си купи. Това най-много ми е тежало. Много от пациентите са пенсионери. Потребителска такса – 1 лев. Аз нямам право да ти вземам млякото за деня.“, споделя ветеранът.

„Това е най-болезненото в нашето ежедневие, че болшинството от хората обедняха за сметка на много богати, които не си знаят парите. Дано в бъдеще избираме по-добри държавници. Вярвам, че нещата в последните години са по-добри. И се надявам, че ще се оправим. Бъдещето е пред вас.“

Вероятно оптимизмът на доктора се дължи на радостта, че неговата внучка е наследила лекарската му професия. Тя също е невролог. Специализира в Швейцария, но иска да бъде лекар в България за разлика от мнозина други.

На д-р Христов му е мъчно, че толкова млади лекари напускат страната. В Павликени са останали предимно възрастни.

„Психологията на хората се променя. Ние от поколението, което бяхме навремето – работихме за чест и слава. На мен много ми е болно, защото независимо от всичко държавата влага пари, създава добри кадри и тия кадри се ползват от други хора. Може да е критично от моя страна, но след като си завършил в България, трябва да дадеш необходимото на това, което си получил.“

Пациентите му никога не свършват. Търсят го за всичко. Знаят си и болестите, и болките.

„Най-много ми тежи, когато загубя даден пациент, защото, за жалост, не сме богове. Така или иначе природата си взима своето. Това е тежък момент в нашето ежедневие. Когато човек е направил, което може, и не е постигнал крайния резултат, тогава тежи. Особено, когато е починал сравнително млад човек. Хората в нашия район са много добри. Мен това, което най ме удовлетворява, болни, когато минат, обикновени хората, които минат, аз съм ги лекувал, но усмивката, погледът – това ми стопля душата.“

Когато за първи път дошъл в болницата, не знаел, че ще остане 50 години. Но ето го тук. Чака следващите си пациенти, а те чакат него.

Никога не си е представял друг живот. Само този – да бъде лекар в малкия град, където някой разчита на доктора.

Източник: БНТ (видео)