Демонополизация на Касата – единствено, ако няма да задълбочи хаоса в здравеопазването

Коментар на д-р Галинка Павлова

Демонополизацията на здравната каса трябва да постигне положителни промени за пациентите и работещите в системата, в противен случай е не само не нужна, но и опасна от задълбочаване на хаоса в здравеопазването.

По принцип демократизирането и либерализирането на пазара на здравни услуги е предпоставка за повишаване на конкуренцията. На хартия много са позитивните ефекти, но често пъти практиката показва съществено изкривяване на основните принципи и права на здравно осигурените лица и медици.

Не бива да забравяме, че пазарът на здравни услуги е с икономически и социални специфики, силно ограничен и асиметричен, наречен от експертите “квази пазар”. Населението на страната наброява около 7 милиона, но се осигуряват значително по-малък брой.  Пазарните принципи, по отношение на изпълнителите на медицинска дейност, без всякакви условности и грубото субективно администриране на дейността  на ЛЗ от страна на НЗОК, създадоха благоприятна почва за нелоялна конкуренция и лоши практики, генериращи не добро качество на медицинската услуга  и нарушение правото за равнопоставен достъп и избор на пациентите.

Aдв. Мария Петрова: Реформата в здравеопазването не е за благото на народа, а аз благото на някои хора (видео)

Разглеждайки предложеният от министър Ананиев трети модел за обсъждане, установяваме неясни моменти, противоречия, въпроси без отговори и поредица от подводни камъни.

Най-напред да се спрем на прокламираното право на пациентите за избор на застрахователен фонд, който да оперира със средствата от здравните вноски. Нека си припомним как на практика се набираха членове за задължителното пенсионно осигуряване. Най-често, изборът се прави от работодателят, който е мотивиран от определен пенсионен фонд. При всяка смяна на фонда, лицето губи част от кумулираните средства. На практика, не повече от 4 до 7% осъзнато и информирано са направили своя избор. Същото ще се получи и със здравните осигуровки. По-голямата част от работещото население ще “избере” здравноосигурителен фонд доброволно под  “съвета “ на своя работодател.

Съществуването на много финансиращи фондове, не гарантира антоматично по-високо качество на услугата. Пример в това отношение е дейността на 346 болници, 11064 специалиста от СИМП работещи по договор с касата, но качеството на услугата не се е повишило. Свидетели сме на избор на пациенти; на определени КП; извършване на ненужни оперативни интервенции; на фиктивни трудови договори за специалисти в някои ЛЗ; на финансово мотивиране на лекарите да изписват определени медикаменти и да насочват към определени лаборатории, специалисти и болници; доплащането от пациентите расте… Факт е, че ситемата е дисбалансирана, с нарушена конструкция, създаваща условия за лоши практики. Липсват индикатори за оценка на качеството, липсва експертност за извършване на такава оценка. Наличието на няколко здравни каси, по подобие на голям брой ЛЗ,  не означава по-високо качество.

По-скоро, с промените ще се извърши преразпределение на ограниченият и недостатъчен публичен ресурс между няколко финансиращи институции. Заделяйки за администриране на процеса, гаранционен и резервен фонд и печалба, средствата за медицинска дейност ще намалеят като абсолютна величина с около 20%, което ще се отрази на обема и цените на медицинските дейности. Договарянето ще се извършва между фонда и всяко лечебното заведение, което формира своите цени. На практика ще има няколко, не повече от три-четири финансови институции, всяка от които ще договаря с ЛЗ по техен избор. Предлаганият подход е положителен и вероятно успешен предимно за големите частни и университетски болници. За по-малките ЛЗ – общински болници, ДКЦ-та, МДЛ и практики на ОПЛ, е почти невъзможно и ще се отрази неблагоприятно върху цените на дейностите. Пред заплахата да не сключат договор, тези ЛЗ се приемат ценовите условия на фонда. Тези рискове съществуват и определено ще донесат на ЛЗ по-малки приходи или ще се запазят сегашните, което прави невъзможно повишаването на възнагражденията на работещите в сектора и произтичащите от това негативи за системата. Препоръчително е, след извършване остойностяване на медицинските дейности, да се определят национални минимални цени, под които застрахователите не следва да подписват договори с изпълнителите.

Не сключвайки договор между застрахователен фонд и определено ЛЗ, се отнема правото на избор на пациента да се лекува при лекар на когото има доверие или в предпочитано ЛЗ, както и равнопоставеността в достъпа до здравеопазване.

Освен посочените опасности, съществуват и други рискове от недостатъчно добре обмислените промени и липса на предпазни механизми.

Демонополизацията на здравната каса е решение, но само след създаване на ясни, практически работещи регулации и извършване на някои основни промени, свързани с: електронизация на здравеопазването и интегриране с национална информационна система; остойностяване на медицинските дейности, в това число труда на медицинските специалисти; повишаване ефективността в събираемостта на здравни осигуровки (в т.ч. ангажимент на държавата за пълен размер на същите за осигуряваните от нея лица) и яснота за максималният публичен ресурс за здраве; увеличение на % от БВП, съизмерим със средния за ЕС в размер на 6.9%; увеличаване тежестта на дейностите в ИБМП; оптимизиране на базов пакет медицинските дейности с ясни правила и регламент за надграждащ допълнителен пакет; изграждане на работещи структури, на европейско ниво, за спешна медицинска помощ и други.

Ако нищо от това не се случи преди демонополизацията на задължителното здравно осигуряване, обществото няма да приеме промените и в системата ще настъпи още по-голям хаос. Нека прибързано да не поставяме “каруцата пред коня”, защото съществува опасност „вместо да изпишем вежди, да извадим очи“.