Адв. д-р Мария Петрова: Не се познават фундаменталните нормативни актове в здравеопазването

„За да се постигне комплексно решение на проблемите, трябва нещата да се работят стратегически в дълбочина. Това изисква повече време от това, което и Касата, и Министерството на здравеопазването си отделиха. Не защото проблемът не е важен и може да бъде с лека ръка неглижиран или просто решен повърхно. Проблемът с достъпа до нерегистрираните лекарства, които са извън позитивния лекарствен списък, за които НЗОК плаща е от близо 2009 година. Частичен опит за решаване на проблема беше направен през 2015 година“. Това коментира в предаването „Преди всички“ адвокат д-р Мария Петрова, специалист по медицинско право от кантора Лексмедика Бг.
Да припомним, че днес изтича срокът, в който от НЗОК се ангажираха да предложат на Министерството на здравеопазването нормативни промени, свързани с лечението на децата с онкохематологични заболявания. В края на миналия месец родители на деца с такива заболявания настояха за промени, които да гарантират достъпа до медикаменти. Планиран е и протест, който ще се проведе на 11-и юли.
Според нея в направения през 2015 г. опит за решение на проблема тогава „топката“ е прехвърлена във Фонда за лечение на деца в чужбина, който трябваше да администрира начина, по който децата с онкологични заболявания, получават своите лекарства.
„Сериозният проблем е, че каквото и да предложи НЗОК, всичко, което трябва да се случи така, че да могат да се гарантират правата на здравноосигурените лица, трябва да търпи значителни нормативни промени, които дори не са в ресора на Касата“.
Според адвокат Петрова списъкът с позитивни лекарства също може да се промени, за да може този тип пациенти да имат достъп до лекарства.
По думите на адв. Петрова „извън нормативните промени няма как да пренебрегнем и факта, че фармацевтичната индустрия се движи от спекулата и нашата държава не поставя добра почва за пациентите“.
„Фармацевтичната индустрия доста често няма интерес да продължава да работи определено лекарство да е достъпно в България, да не се носи от чужбина или да влезе в позитивния лекарствен списък, т.е. да се реимбурсира от НЗОК. Държавата иска да плаща, както и плаща в момента, най-евтините медикаменти, независимо за какво лечение. Голяма част от фирмите трябва да правят допълнително отстъпки от цените, за да могат тези лекарства да попаднат в позитивния лекарствен списък. От една страна, оправдаваме поведението на държавата, тя е длъжна по някакъв начин първо да регулира процеса, второ – да изразходва разумно нашите средства. От друга страна, застават корпоративните интереси и фармацевтичният бизнес, който невинаги е склонен да прави тези отстъпки, още повече че България е сравнително малък пазар и те нямат интерес да навлизат в него. Така че ние се въртим в един порочен кръг и решението за излизането от него няма как да дойде в толкова кратък срок и само от една институция, в случая здравна“, каза юристът.
„Здравното министерство делегира повече към Здравната каса, но и тя не отказва да поема ангажименти… Ангажименти се поемат, но друг е въпросът дали тя има административния капацитет и воля да ги направи. Създават се нонстоп нови правила и критерии, които често противоречат на нормативната уредба. Не се познават добре фундаменталните нормативни актове в сферата на здравеопазването“.
Работата на „парче“, а не в съвкупност не би могла да доведе до пълно гарантиране на правата, като на болните, така и на всички здравноосигурени, коментира адв. д-р Петрова.
Промяна на Наредба 10, която урежда процедурата за отпускането на нерегистрирани у нас лекарства, категорично трябва да има, но не с протести, а със съдебни процедури, смята специалистът по медицинско право адв. Мария Петрова.
Интервюто с Мария Петрова можете да чуете в звуковия файл.
2 Отговори
[…] […]
[…] 1 […]