Еньовден е, но билкарството у нас губи сила
Еньовден е един от най-значимите празници в българския народен календар, изпълнен с мистика и надежди за изцеление. В този най-дълъг ден на годината – денят на лятното слънцестоене и на св. Йоан Предтеча, който е познавал лечебните възможности на растенията и оцелява в пустинята сред вълшебните природни треви, се говори, че билките са най-лековити.
За съжаление обаче в последните години билкарството у нас показва един постоянен спад, особено през последните 3-4 години, а това в проценти е около 20 – 30% годишно. Причината – липса на работна тъка. за 2018 г. износът на билки у нас е под 10 000 тона, което е с 1/3 по-малко от предходната година, пише в-к „Монитор“, позовавайки се на председателя на Българската асоциация на билкарите и гъбарите Иван Цицелков, който сподели, че валежите са основната причина да се берат по-малко билки, а вече набраните се сушат трудно.
Тенденцията в билкарството У нас билкарството е най-развито в Североизточна и Централна България.
Традиционно у нас се изнасят около 100 вида билки в над 50 страни, като най-търсени са коприва, шипка, стрък маточина, цвят глог с листа, цвят и лист липа. Цените им обаче варират. Най-голям интерес има предимно в Германия, Испания, Франция, Италия.В
Изключително търсени са бъз, глухарче, ружа, мента, малинова шума и жълт кантарион. Последният се взима за лев, лев и нещо на килограм и е изключително лесен за събиране. Малко по-скъпа е билката гръмотрън, която освен, че е медоносна, е ефикасна и за отслабване.
Търсена е и ружата, с която европейски фармацевтични компании правят противоалергични лекарства.
.
