Дунав – най-замърсената с антибиотици река

Ново глобално проучване установи, че стотици реки по света, от Темза до Тигър, съдържат големи количества антибиотици. Една от най-замърсените се оказава Дунав. Антибиотичното замърсяване на реките има връзка и с развитието на антимикробната ресиатентност и респективно с намалената ефективност от антибиоричното лечение.

„Много от гените на резистентност, с които се сблъскваме в човешките патогени, идват от екологични бактерии“, казва професор Уилям Газе (William Gaze) от университета в Ексетър, Великобритания (University of Exeter), който изучава антимикробната резистентност.

Според ООН, увеличаването на броя на бактериите, с антибиотична резистентност, е глобален проблем за общественото здраве, който може да убие 10 милиона души годишно до 2050 година.

Медицински препарати влизат в реките и почвата чрез човешки и животински отпадъци, постъпват от пречиствателни станции и фармацевтични предприятия. Според авторите на изследването, в някои региони нивото на антибиотици в околната среда е достатъчно високо, за да повлияе на развитието на резистентност.

Проучване, представено на 27 май на конференцията на Токсикология и химия на околната среда в Хелзинки, показва, че някои от най-известните реки в света, включително Темза, са заразени с антибиотици, които се използват за лечение на сериозни инфекции.

Проби, взети от Дунав в Австрия, съдържаха седем антибиотици, включително кларитромицин, които се използват за лечение на инфекции на дихателните пътища като пневмония и бронхит. Нивото на тези антибиотици в река Дунав е четири пъти по-високо от нивото, което се счита за безопасно.

Дунав, втората по големина река в Европа, се оказа най-замърсената река на континента. В Европа като цяло, в 8% от местата, където са взети проби, нивото на антибиотици надвишава границата на безопасност.

Темза, която обикновено се счита за една от най-чистите реки в Европа, е била замърсена със смес от пет антибиотици. Нивото на ципрофлоксацин, което се използва за лечение на кожни инфекции и инфекции на пикочните пътища, е повече от три пъти по-високо от безопасното ниво.

Въпреки това, според изследователите, дори ниските нива на антибиотично замърсяване могат да стимулират развитието на резистентност. Учените са тествали 711 обекта в 72 страни и са открили антибиотици в 65% от тях. При 111 пункта, концентрацията на антибиотици надвишава безопасното ниво, а в най-замърсените места концентрацията им е над 300 пъти по-висока от безопасната граница.

В страните с ниски доходи концентрацията на антибиотици в реките обикновено е по-висока. Най-лошите показатели бяха в Азия и Африка. Пиковото ниво на тези показатели е в Бангладеш, където метронидазол, използван за лечение на вагинални инфекции, е над 300 пъти по-безопасен. Пътеките му са открити в близост до пречиствателни станции, които в страните с ниски доходи често нямат технология за премахване на фармацевтични продукти.

Неправилното изхвърляне на отпадъчни води и отпадъци, изхвърляни директно в реки, както се случва например в Кения, също води до увеличаване на концентрацията на антибиотици. В Кения, на определени места, концентрацията им е 100 пъти по-голяма от безопасното ниво.

В момента изследователският екип планира да оцени ефектите от антибиотичното замърсяване на околната среда върху дивата природа, включително риби, безгръбначни и водорасли. Нивото на лекарство в някои кенийски реки стана смъртоносно за рибите.