Д-р Галинка Павлова: 21 % от лекарите ни в чужбина са се завърнали, а 37 % възнамеряват да го направят

Д-р Галинка Павлова е завършила МУ – Варна през 1985 г. През 1995 г. придобива специалност по УНГ, а по-късно и магистратура по Стопанско управление (квалификация “Здравен мениджмънт”) в Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Бургас; Магистър по Управление на международни бизнес проекти – ВСУ ”Черноризец Храбър” 2007 г.; Магистър по Психология – ВСУ ”Черноризец Храбър” 2009 г. Понастоящем е управител на ДКЦ – 5 във Варна, с повече от 20-годишен опит. Тя е асистент в катедра “ Здравна политика и мениджмънт“ към ФОЗ в МУ София. Била заместник-председател на Български лекарски съюз в периода 2015 – 2018 година.
Въпреки заетостта си, д-р Павлова прие да отговори на въпросите на LexMedica News, за което ѝ благодарим.
– Д-р Павлова, изненадахте ни с много интересна статистика, резултат от Ваше онлайн проучване. От споделеното от Вас се разбира, че 21 % от нашите лекари в чужбина са се завърнали в страната, а 37 % възнамеряват да го направят! Твърдите също, че жените емигрират по-често от мъжете – 69 % от лекарите, работещи навън са жени. Как Ви хрумна идеята за подобно допитване?
– Според доклад на Световния икономически форум, България е на едно от челните места в света по „изтичане на мозъци“ на високо квалифицирани лекари, превърнала се в безплатен “донор” на медици за системите на страните членки от ЕС. Ежегодният брой на лекарите, получили удостоверение от БЛС за работа в чужбина в периода 2008 -2017 г., е средно 450. През последните три години, по данни от БЛС, се наблюдава тенденция за постепенно намаляване броя на желаещите реализация извън страната лекари. До голяма степен, мотивите за миграция са изследвани в анкета на БЛС, но липсва обратна връзка и информация за адаптирането и удовлетвореността от условията на новото работно място, както и каква част от тях са постоянни емигранти.
– Колко хора се включиха в анкетата?
– При прегледа на 533 сертификатите издадени от БЛС през 2016 г. и януари – април 2017 г. констатирах, че в 21 от случаите са издадени по два броя удостоверения на един и същи лекар за кандидатстване за работа в различни страни и 136 от тях нe са български граждани. В тези случаи се касае за чуждестранни студенти, завършили медицина в България и регистрирали се в БЛС, за които вероятността да се завърнат в страната ни е много малка. Отчитайки тези факти, действителният брой български лекари получи удостоверение от БЛС необходимо за работа в чужбина, е с около 30% по малък от обявения средно годишно. Въпреки това, броят на потенциалните емигриращи лекари е висок за страна като България, с лоши демографски показатели. Поради липса на координати за връзка със 110 лекари от изследваните в посочения период, изпратих анкети на 266 електронни адреса, предоставени в БЛС при получаване на удостоверенията. Отзоваха се 128 лекари. Освен отговорите на въпросите в анкетата, 12 от лекарите изпратиха лични писма с подробна информация за условията на работа. Част от писмата бяха силно емоционални, съдържаха и много критики към дейността на лекарския съюз, което говори за потребността на колегите от обратна връзка със съсловната организация.
– Какво показват още резултатите?
– Резултатите наистина са инресесни. Те показват например, че 50 % от емигриращите са на възраст между 30-35 години , а другата половина от 46 до 60 години. Едва10. 3% са на възраст 41 – 45 г. Повече от половината лекари имат специалност. А 67% от имат и трудов стаж над 5 години. Половината от всички, които отиват да работят в чужбина са отишли без семействата си, което се оказва и основна причина за ре-миграцията им.
– Какъв е процентът на тези, които категорично отказват да се завърнат?
– Не е толкова висок – около 13 %. Но една друга група – около 27 % се колебаят дали да го направят. И според мен усилията трябва да се насочат към спечелването именно на тези 27 %.
– Какво целяхте да докажете?
– Очакванията ми се потвърдиха от анкетните резултати. Българските лекари са добре подготвени и амбициозни, което им дава възможност за успешна професионална реализация в чужбина и удовлетвореност в значителна степен. Въпреки това, повече от половината включили се в анкетата (58.6%) са временни емигранти и имат нагласата за завръщане в България, което е добър прогностичен белег за осигуреността с високо квалифицирани лекари у нас. Отсъствието на близки, носталгията и желанието да приложат наученото в България са основните мотиви за ре-миграция. Категоричен отговор за нежелание да се завърнат посочват 13.8%, а малко повече от една четвърт (27.6%) все още имат колебание. Точно към тези, колебаещите се, колеги трябва да бъдат насочени усилия за спечелване на доверието им и привличането им за работа у нас. Лекарите посочиха и необходимите условия за това. Очаквано отговорите бяха свързани с по-доброто заплащане, но и с осигуряване на по-големи възможности за прилагане на иновативни технологии в лечебно-диагностичния процес, създаване на ясни правила за кариерно израстване и повишаване на квалификацията.
Всичко това е отговорност на политиците, на институциите и разбира се на съсловната организация. Решаването на проблеми на „парче“, „гасенето на пожари“ поради възникнало недоволство не е решение. За минимизиране на миграционния натиск все по-необходимо е провеждане на национална политика за управление на човешките ресурси в здравеопазването, с акцент върху повишаване на доходите, подобряване условията на труд и увеличаване възможностите за професионално и кариерно израстване.
Доста манипулативна статия според мен.Чудя се чий интерес обслужва?
Директно от статията – усреднено за периода 2008 – 2019 са заминали 5000 лекари. Статистическа извадка от 266 от тях дава основание за статистически резултат? Отделно колко от Вас , колеги имат официален достъп до въпросните сертификати? Напусналите страната колеги, още плащат членски внос на БЛС, и съответно при завръщането си, си подновяват правата – и пак говорим за официална информация. Ако нямате такава информация колеги, означава, че не сте достойни да я имате!