Адв. д-р М. Петрова: Проблемът не е в даването на парите, а в начина, по който са отпуснати, лошото управление обезкървява държавното здравеопазване

„Много е важно да се знае от къде точно идват тези 50 милиона, от кой бюджет идват, защото иначе ще изпаднем в един тотален нонсенс. Наистина Европейското законодателство не позволява работещите в един сектор да бъдат третирани по различен начин. Но г-н Грудев каза, че работещите в частните болници не протестират, няма диспропорция и тъй като те са добри мениджъри и умеят да управляват своя бизнес, в сферата на частното здравеопазване няма протестиращи.“ Това заяви в ефира на програма „Хоризонт“ на БНР адв. д-р Мария Петрова в съвместен разговор с председателя на УС на Националното сдружение на частните болници Красимир Грудев. 

„От друга страна всички лечебни заведения в страната или по-голямата част от тях, като изключим тези, които са по член 5 от Закона за лечебните заведения и тези, които са кооперации, всички останали са търговски дружества и държавата се явява техен принципал, т. е. държавата е тази, която следва да си ги управлява. И тук изниква въпросът, тези 50 милиона, които са отпуснати, от кой бюджет са“, каза още адв. д-р Петрова.

„Ако тези пари наистина идват от държавния бюджет, можем просто да приемем, че държавата е станала добър управленец на едни структури, които са нейни.“

„Но въпросът е защо извън държавните болници пари се дават и на други и защо тези 50 млн. пряко биват насочвани за заплати на медицинските специалисти. Постигането на договореност за трудовото възнаграждение на когото и да било, е въпрос на договореност между работодателя и работника.

„Подобен род субсидии, наистина безспорно нужни, поставя резонния въпрос – това противоречи ли на възможността държавата да субсидира и по каква методика това, което ужким управлява“, коментира още адв. Петрова.

Ако погледнем от друга гледна точка, частните лечебни заведения имат претенция, че този вид субсидия, поставя в неравнопоставеност, в диспропорция, сектора. „Но в крайна сметка държавата продължава да управлява, да бъде принципал на държавните, публичните лечебни заведения. Така че, ако тя си отпуска пари за това, за което се грижи, проблем нямаше да има. Проблемът е методиката и начинът, по който са отпуснати тези пари, а не че те са отпуснати.“

„А що се отнася до това, дали се нарушават европейски директиви, не – защото това са държавни лечебни заведения – проблемът е методиката и начинът, по който се отпустат“, категорична бе адв. Петрова. „По-скоро спорен е въпросът за начина, по който са отпуснати тези пари. И кой, как реши, че точно толкова от спестените от държавния бюджет пари, ще отидат точно там.“

Така адв. Петрова отхвърли съмненията на г-н Грудев, че има европейски директиви, които забраняват финансирането и държавното подпомагане на търговски дружества. „В България съществува методика за субсидиране на лечебните заведения, но тя касае лечебните заведения в труднодостъпни и отдалечени райони или за дейности, които не се покриват от обхвата на НЗОК“, каза той.

Ако кърпим дупки постоянно, това поставя под съмнение колко добър управленец е държавата. Тя припомни, че преди време това бяха психиатричните болници, после областните болници, а сега заплатите на сестрите подчерта адв. Петрова и добави: „Поставя под съмнение и нещо много важно. Интересът на частните болници е техният бизнес. Ние губим държавното си здравеопазване, обезкървяваме го, лечебните заведения, които държавата трябва да управлява, не са добре управлявани поради куп други неравнопоставености, в които частните болници не ги подкрепиха. 

Председателят на УС на Националното сдружение на частните болници Красимир Грудев изрази мнение, че отпуснатите пари са резултат от натуска на протестите и посочи още какви са притесненията на частните болници:

„Това е някаква нова система на финансиране на здравеопазването, за която ние нищо не знаем и която излиза извън рамките на традиционната, установена с години, система за финансиране. Това създава предпоставки за неравнопоставеност както между различните участници в системата на здравеопазването, така и между различните професионални групи в системата“. 

Адв. Петрова обаче смята, че има и други неравнопоставености, за които частният бизнес не подкрепи държавните болници и даде пример с обществените поръчки:

„Защо в частните болници знаем, не се правят обществени поръчки, 
докато всяка една друга болница трябва да направи? “ 

ЧЕРНА КУТИЯ ЗА БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Адв. д-р Мария Петрова