Сестрата срещу лекаря в пряк разговор помежду им
„Не се зарадвахме на отпуснатите от правителството 50 млн. лева, защото не знаем къде ще отидат и за какво. И предишните 30 млн., които бяха отпуснати, пак не разбрахме за какво отидоха – бяха дадени на парче на някои места, 50 – 80 лева за увеличаване на щатовете“. Това каза в разговор по БНР с участието на д-р Иван Маджаров, председател на БЛС, медицинската сестра Мая Илиева, която работи в сърдечна реанимация на голяма столична болница и е инициатор и организатор на протеста на специалистите по здравни грижи.
„Всички говорят за болници, а ние говорим за стартова заплата за всички медицински специалисти в здравеопазването – тоест, това да обхваща детско-училищно здравеопазване, ясли, психиатри, кабинети, ДКЦ-та, домове за медико-социални грижи“, каза още тя.
Медицинските специалисти искат стартова заплата за професията, но тя да бъде надграждана според натовареността в различните звена, уточни Илиева по националната медия:
„Искаме да бъдат променени както нощният труд, така и клас „Прослужено време“, да има различна компенсация за хората, които работят в по-интензивните отделения. Наистина се налага по някакъв начин да задържим тези специалисти. Определено липсват над 30 000 медицински специалисти в здравеопазването. Всички, които завършват в момента, излизат навън“.
Мая Илиева изрази съмнение, че заплатите на медицинските специалисти умишлено се държат ниски, за да са принудени те да работят на повече от един договор и така да се гарантира, че някои болници няма да затворят врати.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров обаче е категоричен, че възможностите на министър да раздава пари за заплати съществуват само в места, в които държавата е пряк платец:
„Всеки, който се занимава с икономика на здравеопазването в момента в България, знае, че това е невъзможно. Невъзможно е министър-председателят през министъра на здравеопазването да даде на всички специалисти по здравни грижи по едиколко си лева твърдо. Чисто законово не може да бъде осъществено. Ако министър си позволи да финансира търговско дружество директно за заплати, това е пряко нарушение на европейското законодателство и ще търпим санкции. Вие как си представяте на медицинска сестра, която работи при общопрактикуващ лекар, да бъдат преведени пари, които да гарантират минимума заплащане на сестрата. За нас е притеснително, когато се говори, че, видите ли, може да се нареди някой управител на лечебно заведение да дава 950 лева, при положение че знаем, че в същото време приходите се формират не от министъра на здравеопазването като пряка субсидия, а през преминал пациент по цената на пътеката, по която е лекуван“.
Маджаров изтъкна, че в различни медицински заведения у нас работят лекари, които не заработват за себе си средства в размерите, поискани от медицинските специалисти.
„Как едно ДКЦ ще осигури на сестрите минимум 1200 лева заплата, при положение че някои лекари там, защото не са на твърда заплата, а на заработка, ще получават заплати от порядъка на 500 до 600 лева“.
Служителите, които се финансират директно от държавата, трябва да имат достойна базова заплата, но това, че цените на клиничните пътеки и медицинските прегледи не са повишавани с години, „доведоха дотам, че и на лекари, и на сестри базовите заплати се задържаха на толкова ниско ниво“.
Мая Илиева изтъкна, че лекарите не би трябвало да сравняват заплатите си с тези на сестрите и каза, че по-високи заплати получават шофьори, учители и дори касиери в магазин. Тя поиска и извинение от Маджаров за изказване, че протестират „кресливи медицински специалисти“. Но председателят на БЛС отговори, че „госпожата в студиото не е овластена в момента да бъде представляваща сестрите“, защото не е спечелила избор в съответната съсловна организация. Той обясни, че лекарите не настояват за актуализация на заплатите си до базов минимум, защото:
„Много добре си спомняме времето, в което много, много лесно сега се опитват да ни пуснат към онова време – просто да излезем да се борим за една базова заплата, да забравим, че ни беше разрешено да работим свободно, да избираме да работим, където пожелаем и да получаваме толкова, колкото сме заслужили за своята работа. Ние не искаме да се връща времето, в което някой отгоре „спущаше“ едни заплати, които в повечето случаи бяха мизерни и водеха до това, че пациентите се чудиха в кое лечебно заведение да влязат, защото нямаше такива, които желаеха да ги приемат“.
