Един скандален клип, размислите, които буди и коментарите на адвоката и лекаря
В социалните мрежи от няколко дни се върти един клип – майка, записва прегледа на детето си във варненска клиника и след това оспорва знанията и диагнозата на лекаря и се държи доста груго, да не го наречем арогантно.

Клипът подтиква към размисъл и провокира много въпроси. На преден план излиза преди всичко подкопаното доверие на българския пациент в лекарите – резултат от социални, икономически и политически причини – уронване престижа на професията, мизерни заплати и изтощителни графици, които пораждат озлобление и несигурност у лекарите и стават предпоставка за „отключването“ на някои чисто човешки инстинкти и постъпки; липса на политическа воля за реална реформа – половинчати мерки, боричкания, лобиране, „монопол“ на шепа хора, които прокарват интересите си… Нещо повече – лекарите и здравеопазването като цяло, се превърнаха в социален отдушни на обществото ни – всеки може да възроптае, всеки може да предяви претенции, да излее гнева си – на нагруби, дори да удари и да се почувства демократичен и освободен.
Вторият момент, който се набива на очи е липсващата колегиалност. Редно е лекарят поставил диагнозата, да позвъни на колегата си и да сподели с него. Без да изхождаме от конкретния случай, у нас липсва такава етична практика, или ако я има, тя не се е наложила като всеобщ модел на поведение. А трябва. Защото колегите, споделяйки, консултирайки се един друг, освен че се учат, те застраховат себе си и пациентите от подобни неприятни инциденти в бъдеще.
Третото, което прави впечатление в клипа е арогантният пациент. Повече от майчинска загриженост и тревога за детето, в поведението на госпожата проличават стремежът да „натрие носа на лекаря“. Да му покаже колко е невеж, колко е неопитен и как тя – майката, знае всичко – за лекарствата, за дозите, за индикации, при които се прилагат. Именно това поведение на жената зад кадър не събуди състрадание и съчувствие към нея и детето, а би трябвало, защото всички имаме деца… Арогантна, нагла, самонадеена.
Още повече че в медицината две плюс две не винаги е равно на четири. Всяко заболяване си има своя динамика, която налага проследяване, симптомите не се „изсипват“ всички, наведнъж. Има нетипични форми, които също разколебават лекаря, при поставянето на диагнозата…
В този ред на мисли реших да попитам, човек, който безспорно е компетентен по въпроса – адв. д-р Мария Петрова, специалист по медицински право.
– Редно ли е така да се разчистват сметките между лекар и пациент?

– Изгледах клипа със силно притеснение, защото в него откривам много нередности. Винаги съм била защитник на правата на пациентите, но съм искала да се гарантира сигурната работна среда на работа и за лекарите. Клипът илюстрира точно обратното – едно грубо, арогантно и провокативно поведение от страна на майката, която има някаква претенция от относно правилността на лечението, но далеч не е това начина тя да бъде заявена. Поведението и може да бъде възприето като обидно, а коментарите към клипа допълнително носят такъв “вкус”.
– Правилно ли е пациенти да записват лекари и прегледите си, още повече, когато става въпрос и за деца?
– Без съгласие никой няма право да записва никого, това противоречи най-малко на конституционно гарантирани права! От клипа останах с впечатление, че той е правен тайно, а майката в коментари сама споделя, че е иска да “уличи” лекарите в “неправилно” проведено лечение. Няма да навлизам в детайли, но тук в този клип са нарушени правата и на самото дете, с доста чувствителна информация, вижда се то, лицето му, части от тялото му, подобно поведение на майката го поставя в риск, но тя едва ли си дава сметка за това. Отделно никой от лекарите не е дал съгласие да бъде сниман и респективно най-малко само заради това може да търси правата си!
– Какво друго Ви направи впечатление?
– Няма да коментирам медицински казуса, но искам да обърна внимание, че поставянето на диагноза е понякога дълъг процес, който изисква колаборация от страна на пациента и неговите близки, висок професионализъм и познания от страна на лекарите. Това, което ми направи впечатление обаче тук е, че някъде в поставена “правилната” според майката диагноза “пета болест”, а лекар който я е поставил, не е влязъл в контакт с другите лекари и не е коментирал с тях текущото лечение и състояние на детето. Разбира се, ние не знаем, дали майката изобщо е споделила, че такова се провежда.
– Решението?
– Ако имахме електронно досие, нямаше да се стига да подобни ситуации, които най-малкото са нарушения на професионалната етика. В кодекса има цяла глава, посветена на отношенията между колеги лекари, а закона за здравето изисква обвързаност и колаборация между лечебните заведения. Това е един пример за често срещаното явление „правото на второ мнение“, като възможност втория лекар да „оплюе“ първия, без да си дава ясна сметка, че така нарушава етичните правила. Ако имахме реално действащи и адекватни етични комисии, с правила за работа, защото към настоящия момент това са едни кухи, чести изобщо не функциониращи структури към БЛС, подобно поведение трябваше да е обект на проверка, така както е практиката в по-развитите държави. За подобно нарушение биха могли да се отнемат права!
– Пак стигаме до нуждата от „черна кутия за българското здравеопазване“?
– Може да се каже и така, макар в този израз „черна кутия за българското здравеопазване“ аз влагам малко по-различно съдържание, но така или иначе електронното здравеопазване е панацея в много отношения.
– Да разбира ме ли, че това клип спокойно може да влезе в графа „така не се прави!“
– Да, точно така, толкова много са нарушенията в него, че може да стане наистина „пример“ за това как не бива да се развиват отношенията между лекар и пациент, още повече когато става въпрос за дете. Остава да се надяваме, че всички страни участващи в клипа, ще намерят разумен начин да разрешат спора и най-вече да загърбят егото и да помислят за най-добрия интерес на детето – здравето му и правото му на личен живот!
– Д-р Велев, разбрах, че сте изгледал въпросния клип. Какво мислите по въпроса?

– Определено подобен клип няма място в нета. Нито преглед трябва да се записва.
Но, от медицинска гледна точка за колегите е по-добре да коментирам. Клиниката на заболяването е типична, диагнозата лесна, а проведеното „лечение“ крайно погрешно, некомпетентно и дори опасно. Съжалявам винаги, когато трябва да кажа това за колеги.